Астролюбител / Никола Антонов

     Едва намирам пролука от една-две вечери за целия месец напоследък, така че през ноември не мога да се похваля с някой по-интересен обект и големи интеграции. Основно се занимавам с учебни забавления, тестове на настройки, гидиране и други чудеса. Отново беше на прицел Андромеда (М31), като първо събрах материал на 5 мин. експозиция (2ч. 45 м. интеграция).  След това добавих още около 2 ч. в доста неприятни условия - ярка луна, палава тънка облачност и леки мъгли. Поради тази причина снимах на по-кратки експозиции. Кадрите имаха доста засветяване от луната, шум и дефекти поради леката тънка мъглица, която се стелеше през цялото време. За експеримента обаче реших да събера целия материал и да видя дали може да се изкара нещо прилично. В крайна сметка се получиха 4 ч. сумарно интеграция на кадри от 1, 3 и 5 мин., добити в доста различни условия. 5 и 3 мин. експозиции са снимани с gain 111 и 120, а късите едноминутни - с gain 270. Накрая дообработих през Siril и Affinity Photo както с

    Преравяйки папките на лаптопа, попаднах на няколко тестови кадъра на М42, които съм направил преди близо 2 месеца. Реших да ги обработя, за да видя какво се е получило. Материалът имаше много недостатъци, без да броим малкия брой кадри. Въпреки това, реших да го публикувам и да се опитам да покажа най-доброто дори от него. Това е първото ми насочване на новия телескоп към този задължителен обект за всеки астролюбител. За голямата мъглявина в Орион можете да прочетете  тук .  M42 - голямата мъглявина в Орион, заснета на 24 сеп. 2021 от с. Мещица. Общо време за интеграция: 7 х 5 мин. Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton, камера ASI 183MC Pro, gain 111, -20C. Монтировка: EQ5. Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2.  Филтър: Baader Neodymium. Обработка: DSS, Siril, Affinity Photo, Gimp.

     Прочутият разсеян двоен куп в Персей вероятно е бил известен още от праисторически времена и за пръв път е каталогизиран от гръцкия астроном Хипарх през 130 г. пр.Хр. По неизвестни причини Месие не го включва в прочутия си каталог. Съществува известно историческо объркване по отношение на наименованията h и χ Persei. От 40-те години на XIX в. името χ Per се приписва на NGC 884, а h Пер - на NGC 869. Тези два звездни купа са зашеметяваща гледка в окуляр с малка мощност и широко поле. Диаметърът на всеки куп е половин градус. NGC 869 е по-сгъстеният от двата и има над 200 бели и синкавобели звезди. NGC 884 съдържа около 150 звезди и ако се съди по звездната популация, той е значително по-стар от NGC 869. Двойният куп χ Persei (NGC884/869) , заснет на 24 сеп. 2021 от с. Мещица. Общо време за интеграция: 1 ч. Експозиции: 22 х 3 мин. Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton, камера ASI 183MC Pro, gain 111, -20C. Монтировка: EQ5. Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, P

    Повече от месец не бях снимал. Първо заради времето, после заради луната, лична заетост и болести. Неусетно сезънът се сменил! Зимата чука на вратата.  Благодатно време за астрофотографите. Нощите са дълги, температурите ниски, а обектите интересни и много разнообразни: от зашеметяващи ярки или тъмни и тайнствени мъглявини до фантастични галактики и звездни купове.  Снощи изкарах новата система в режим "зима" за първи път. Въпреки доста ярката късно залязваща луна (63% осветеност) и рехавите, но все пак създаващите различни препятствия облаци. Прогнозата беше отчайваща, но за щастие този път не познаха. Температурата на въздуха "удари нулата" доста бързо след смрачаване, не след дълго скреж покри всичко. В употреба влезе "зимната" екипировка.       Докато на небето се стелеше тънка облачна пелена и луната все още осветяваше всичко наоколо, не можех да помисля за заснемане на нищо друго освен най-ярката галактика на нашето небе - Андромеда. Снимал съм я