Астролюбител / Никола Антонов

     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при почти пълна луна (95%) и лека об

      Галактики в най-причудливи форми. Една с една не си приличат! Близки и далечни. Малки и големи. Спирални, елиптични, лещовидни, неправилни... Намират се в невероятното съзвездие Лъв, което изобилства от такива гледки. Човешкото въображение е бедно да роди подобни неща. Това е може би последната снимка, която правя със старата алт-азимутална монтировка, с която точно преди около година започнаха астрофотографските ми приключения. Както е известно, тази монтировка по начало не е предназначена за това, за което я ползвам, но тя ми служи вярно и ми отвори вратите към света на дълбокото небе. Поради ограниченията, които произтичаха от използваната монтировка, до този момент не можех да си позволя да снимам с експозиция по-голяма от 15-20 секунди и то винаги при компромиси с качеството (звездите неизбежно се "разтягат", макар и едва забележимо на кадрите). В следващите си публикации на този блог ще ви представя новата си придобивка и ще видим какво може да се прави с нея - ек

     На 3 март се възползвах от почивния ден и реших да се захвана с колимация на телескопа. Това се оказа забавен процес. Преди това се въоръжих с колиматор и дори с капачка. Оказа се, че на този модел рефлектори не се предвижда колимиране на главното огледало (изглежда при по-малките телескопи е така). Колимира се само вторичното. Поиграх си, в резултат на което постигнах добър център, но странно изпъкна тръбичката на фокусера, която след това допринесе за появата на дефект при звездите. Предстои да бъде подрязана. Дефектът се вижда особено при по-ярките звезди на тази галактика М81 . Спиралната галактика М81  в Голяма мечка, заснета на 3 март 2021.  588 кадъра по 15 с., 30 flat, 20 bias, 20 dark frames. Телескоп:  Sky-Watcher 130/650 , камера  ASI ZWO 290MC . Фокален редуктор:  TS-Optics Focal Reducer 1,25" 0.5x . Монтировка:  Sky-Watcher Alt-Az WiFi SynScan Филтри:  SVBONY UV IR CUT 1.25" . Софтуер:  APT, DeepSky Stacker, GIMP .  Кратко видео от самия процес на заснемане!