Астролюбител / Никола Антонов

     Екзопланетите са планети извън Слънчевата система, обикалящи около други звезди. Поради своята отдалеченост те не могат да бъдат наблюдавани директно дори с най-мощните инструменти. Прилагат се косвени методи. Например, ако планетата, обикаляйки по своята орбита, попадне между наблюдателя и звездата, общият блясък на системата едва забележимо спада. Това явление се нарича транзит и трае обикновено около 2-3 часа. Както можете да се досетите, звездите са много по-големи от планетите и при транзит промените в блясъка са незабележими за окото, но могат да бъдат засечени чрез прецизна фотометрия. Условията да се улови транзит на планета пред друга звезда са планетата да е голяма колкото Юпитер и да обикаля достатъчно близо до звездата-домакин, за да може промяната в светлинния поток да се улови от техниката, с която снимаме. Минималните технически изисквания са наблюдателят да разполага с поне 200 мм телескоп, моно камера, екваториална монтировка с добро водене и фотометричен филтър.

     През 1995 г. е открита първата екзопланета 51 Pegasi b, обикаляща около звезда от главната последователност. Оттогава от "Кеплер" и други кодмически и наземни обсерватории са потвърдени над 5,000 екзопланети. Астрономите-любители успешно откриват екзопланети от поне едно десетилетие и го правят с невероятна точност! Нещо повече, те са в състояние да извършват такива наблюдения със същото оборудване, което използват за създаване на страхотно изглеждащи снимки на дълбокото небе или светлинни криви на променливи звезди.  Наблюденията на астрономите-любители също предоставят ценни данни в подкрепа на изследванията на екзопланети. През 2004 г. екип от професионални астрономи и астрономи-любители си сътрудничи по проекта XO, в резултат на който са открити няколко екзопланети. С изключение на този проект, повечето от досегашните усилия на любителите в областта на екзопланетите са насочени към откриване на вече "открити" екзопланети. Тези наблюдения помагат за прецизир

     Разстоянията във Вселената са толкова огромни, че не разполагаме с прост начин да ги измерим. Разстоянията в рамките на Слънчевата система можем да измерим директно, например с помощта на радар, както и с помощта на много проста тригонометрия.  Но радарът е труден за използване, тъй като прекосяването на Слънчевата система отнема на светлината минути или часове, а най-близката звезда е на четири светлинни години! По-труден, но по-прост метод е тригонометричният паралакс, при който разстоянията до близките звезди се определят чрез измерване на това с колко се изместват те спрямо фоновите звезди в течение на една година.  Този метод е най-прекият начин за измерване на разстоянията до звездите, но само за тези, които се намират на до около хиляда светлинни години разстояние от нас. Изчисляването на паралаксите изисква много точни измервания на положението на звездите на небето.  Най-големият паралакс - този на Алфа Кентавър - е по-малък от една дъгова секунда, а това е най-близката д