Астролюбител / Никола Антонов

Променливата мъглявина на Хинд (NGC1555)     NGC 1555, известна като Променливата мъглявина на Хайнд , е отражателна мъглявина, осветявана от променливата звезда T Tau, разположена в съзвездието Телец. Мъглявината е обект на Хербиг-Аро. Открита е през 1852 г. от Джон Ръсел Хайнд. Обектите на Хербиг-Аро (HH) са ярки петна от мъглявина, свързани с новородени звезди. Те се образуват, когато тесни струи от частично йонизиран газ, изхвърлени от звездите, се сблъскват с близките облаци от газ и прах със скорост няколкостотин километра в секунда. Обектите на Хербиг-Ааро се срещат в областите на звездообразуване и са преходни явления, които продължават около няколко десетки хиляди години. Те могат да се променят видимо за период от няколко години, тъй като се отдалечават бързо от своята звезда-майка в газовите облаци на междузвездното пространство. Относно T Tau може да се каже, че е протозвезда, приближаваща навлизането в Главната последователност. Масивните протозвезди достигат ГП и стават з

     M 3, в съзвездието Ловджийски кучета (Canes Venatici), е един от трите най-ярките сферични купове в северното небе. Намира се на границата между Ловджийски кучета и Воловар (Bootes), на около 6° североизточно от "Бета" от Косите на Вероника (Comae Berenices). М 3 е открит от Шарл Месие през 1764 г., а Уилям Хершел за пръв път го разделя на звезди около 1784 г. Сферичен звезден куп М3 в съзвездие Ловджийски кучета 16 януари 2023 г., с. Мещица Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian. Камера: ASI 533MM Pro, -20C, gain 100, offset 20. Монтировка: EQ5. Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set. Филтри: ZWO RGB 36mm. Заснемане: INDIGO (Linux) Обработка: Siril, Gimp, Affinity Photo     Един от най-красивите и лесно забележими сферични купове, с видима звездна величина от +6,2, купът е видим с просто око при добри условия и е превъзходен обект за наблюдение дори с най-малкото оптично средство. В бинокъл изглежда като мъгляво петно. С 10 см. телескоп се вижда ярк

     В ранните часове на 16 юнуари, малко преди облаци да захлупят отново небето задълго, успях да заснема кометата C/2022 E3 (ZTF), този път във Воловар. Това е няколко дни след преминаване на перихелия. Липсата на ярка луна ми позволи да направя по-добра снимка от първия път, когато беше пълнолуние. Заснех кометата ниско, на 26 градуса над хоризонта, при леко прииждащи тънки облачета. Видимата й звездна величина се оценява на +6.8 при разстояние до земята 91 млн. км.  C/2022 E3 (ZTF) TS-PHOTON 150/600 Newtonian, ASI533 MM Pro Местоположение на кометата в момента на заснемане Credit: theskylive.com

     В древност на Богоявление се е чествало явяването на Витлеемската звезда. Предполага се, че това може да е била непозната досега дългопериодична комета. Спазвайки тази традиция, успях да заснема кометата C/2022 E3 ZTF рано сутринта на 7 януари в съзвездие Северна корона. Недостъпна е за невъоръжено око, но може да се наблюдава с малък телескоп или бинокъл. Тази гостенка е бил тук преди 50 000 години! C/2022 E3 (ZTF) TS-PHOTON 150/600 Newtonian, ASI533 MM Pro, LRGB      Кометата C/2022 E3 (ZFT) може да стане видима с невъоръжено око в нощното небе през януари и февруари. Открита през март 2022 г. от Zwicky Transient Facility, кометата прави първото си близко преминаване покрай Земята от 50 000 години и не е виждана от времето на неандерталците. Кометата ще достигне своя перихелий на 12 януари 2023 г. на разстояние 1,11 AU (166 млн. км), а най-близкото приближаване до Земята ще бъде на 1 февруари 2023 г. на разстояние 0,28 AU (42 млн. км). Очаква се кометата да стане по-ярка от 6-та

     През XVIII в. известният френски астроном Шарл Месие забелязва наличието на няколко "мъгляви обекта", докато наблюдава нощното небе. Първоначално приемайки тези обекти за комети, той започва да ги каталогизира. Днес полученият списък (известен като Каталог на Месие) включва над 100 обекта и е един от най-влиятелните каталози на обекти от дълбокия космос. Един от тези обекти е галактиката, известна като Месие 81 (известна още като Галактиката на Боде) - спирална галактика, разположена на около 12 милиона светлинни години от нашата Слънчева система. С размери около 90 000 светлинни години в диаметър (половината от размера на Млечния път), близостта на тази галактика, големите ѝ размери и активното галактично ядро я правят любима както на професионалните астрономи, така и на любителите. Галактиките на Боде М81 и М82 в съзвездието Голяма мечка Композиция в HαRGB+L Интеграция: 10.5 часа 6 януари 2023 г., с. Мещица Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian. Камера: ASI