Астролюбител / Никола Антонов

Мъглявината  Пламтяща звезда (IC405) , 2, 8, 24 дек. 2021, 2 и 6 ян. 2022 от с. Мещица, обл. Перник. Общо време на интеграция: 11 ч. 41 мин . Телескоп:  TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton . Камера:  ASI 183MC Pro , -10 C. Монтировка:  EQ5  с мотори по двете оси. Гидиране:  ASI 290MC , 50mm helical GuideScope set, PHD2.  Филтър: Baader Neodymium. Обработка: DSS, Siril, Affinity Photo.      Две нощи и половина ми предостави зимата през месец декември за снимане. Моята "Пламтяща звезда" (вж. за обекта тук ) постепенно набъбва с натрупването на кадрите. Очертава се това да бъде първият завършен обект за 2022 г.. Обработката на този материал е изцяло направена в Siril и Gimp. Наричам този начин на обработване минималистичен.  Идеята е, че пипаш крайния резултат съвсем малко, колкото да спазиш елементарните потребности на обработката: 1) crop, 2) background extraction, 3) photometric color calibration, 4) deconvolution, 5) histogram stretch, 6) color saturation. Нищо повече! И то

     Преди повече от 2 месеца посветих няколко часа на мъглявината Калифорния в Персей. Това беше първият ми опит да снимам такъв обект с новата система, след като надградих телескопа и монтировката. Незнайно защо, след няколко опита да събера достатъчно експозиции с предишния телескоп, съм се отказал и не съм взел насериозно трите часа и половина 5-минутни кадри, които съм събрал с току-що придобития 150 мм Нютон. Истината е, че след 2 октомври не съм имал достатъчно подходящи нощи да се занимавам с хобито и съм забравил за материала. Днес го открих по папките и реших да го обработя в Siril. 3 часа и половина определено са малко време за този обект, но поради това, че скоро едва ли ще имам възможност да събера повече, реших да публикувам резултата дотук. При първа възможност ще надграждаме, разбира се.     NGC 1499 или мъглявината Калифорния е голяма, но визуално слаба емисионна мъглявина в съзвездието Персей, чието име идва от приликата ѝ с най-населения щат на САЩ. Открита е от Е. Е

     Емисионната мъглявина IC 405, известна още като Caldwell 31 или мъглявината "Пламтяща звезда", се намира в съзвездие Колар (лат. Auriga), близо до променливата звезда AE Aurigae и се осветява от нея. Тя е видима в малки телескопи, но е труден обект за визуални наблюдения. Мъглявината "Пламтяща звезда" е емисионна/отразяваща мъглявина и се намира близо до емисионната мъглявина IC 410 и разсеяния звезден куп M38. Видимите размери на мъглявината са приблизително 37,0' x 19,0'. IC 405 се намира на около 1500 светлинни години от нас и е с диаметър около 5 светлинни години. Движението на осветяващата я звезда AE Aur може да се проследи до областта на "Пояса на Орион". Историята на AE Aur е свързана с друга звезда - μ Columbae. Преди около 2,7 милиона години тези две звезди са имали близка среща помежду си в Голямата мъглявина на Орион (M42). Срещата е била толкова близка, че и двете звезди са били изхвърлени от комплекса Орион. В момента те се намир

     М97, мъглявината Сова, е планетарна мъглявина в съзвездието Голяма мечка. Тя е една от четирите планетарни мъглявини в каталога на Месие и третата открита. М 97 е открита от Пиер Мешен през 1781 г., а Месие я добавя в каталога си през същата година. През 1866 г. Уилям Хъгинс разгадава газообразния ѝ характер с помощта на спектрални наблюдения. След период на дълъг застой времето най-сетне ми се усмихна и ми осигури една ясна, тиха и безлунна зимна нощ, в която успях да отделя време за този интересен и красив обект. Събрах малко повече от 4 часа данни при експозиция 5 и 10 мин.  Планетарната мъглявина  Сова (М97) , заснета на 2 декември 2021 от с. Мещица, обл. Перник. Общо време за интеграция: 4 ч. 10 мин. Експозиции: 5 и 10 мин. Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton. Камера ASI 183MC Pro, gain 111 (5 m exp.), 0 (10 m exp.), -10 C. Монтировка: EQ5 с мотори по двете оси. Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2.  Филтър: Baader Neodymium. Обработка: DSS, Siril

     Първият ден на месец декември ме зарадва с идеално време за наблюдения и астрофотография. Независимо от това, че се падна в средата на работната седмица, не се поколебах да тръгна по-рано от работа, за да изпреваря залеза и да подготвя системата още по светло. Нощта настъпи бързо. Очертаваше се да бъде дълга, студена, тиха и безлунна. Мечтата на всеки любител астроном! След прясно навалял сняг, прозрачността на атмосферата е несравнима. Реших да опитам за втори път Плеядите, но този път с новата система, която така и не бях използвал достатъчно пълноценно, откакто я взех. Звездният куп тъкмо беше изгрял и надничаше над покрива на старата къща. Идеално разположение за получаване на максимално количество експозиции в рамките на една нощ. Очертаваше се да събера около 4-5 часа в зависимост от това как върви воденето, а то се държеше отлично през цялото време и въпреки ниските температури. Даже мисля, че с падането на температурите луфтовете станаха много по-малки. Зимните съзвездия к

     Едва намирам пролука от една-две вечери за целия месец напоследък, така че през ноември не мога да се похваля с някой по-интересен обект и големи интеграции. Основно се занимавам с учебни забавления, тестове на настройки, гидиране и други чудеса. Отново беше на прицел Андромеда (М31), като първо събрах материал на 5 мин. експозиция (2ч. 45 м. интеграция).  След това добавих още около 2 ч. в доста неприятни условия - ярка луна, палава тънка облачност и леки мъгли. Поради тази причина снимах на по-кратки експозиции. Кадрите имаха доста засветяване от луната, шум и дефекти поради леката тънка мъглица, която се стелеше през цялото време. За експеримента обаче реших да събера целия материал и да видя дали може да се изкара нещо прилично. В крайна сметка се получиха 4 ч. сумарно интеграция на кадри от 1, 3 и 5 мин., добити в доста различни условия. 5 и 3 мин. експозиции са снимани с gain 111 и 120, а късите едноминутни - с gain 270. Накрая дообработих през Siril и Affinity Photo както с

    Преравяйки папките на лаптопа, попаднах на няколко тестови кадъра на М42, които съм направил преди близо 2 месеца. Реших да ги обработя, за да видя какво се е получило. Материалът имаше много недостатъци, без да броим малкия брой кадри. Въпреки това, реших да го публикувам и да се опитам да покажа най-доброто дори от него. Това е първото ми насочване на новия телескоп към този задължителен обект за всеки астролюбител. За голямата мъглявина в Орион можете да прочетете  тук .  M42 - голямата мъглявина в Орион, заснета на 24 сеп. 2021 от с. Мещица. Общо време за интеграция: 7 х 5 мин. Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton, камера ASI 183MC Pro, gain 111, -20C. Монтировка: EQ5. Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2.  Филтър: Baader Neodymium. Обработка: DSS, Siril, Affinity Photo, Gimp.

     Прочутият разсеян двоен куп в Персей вероятно е бил известен още от праисторически времена и за пръв път е каталогизиран от гръцкия астроном Хипарх през 130 г. пр.Хр. По неизвестни причини Месие не го включва в прочутия си каталог. Съществува известно историческо объркване по отношение на наименованията h и χ Persei. От 40-те години на XIX в. името χ Per се приписва на NGC 884, а h Пер - на NGC 869. Тези два звездни купа са зашеметяваща гледка в окуляр с малка мощност и широко поле. Диаметърът на всеки куп е половин градус. NGC 869 е по-сгъстеният от двата и има над 200 бели и синкавобели звезди. NGC 884 съдържа около 150 звезди и ако се съди по звездната популация, той е значително по-стар от NGC 869. Двойният куп χ Persei (NGC884/869) , заснет на 24 сеп. 2021 от с. Мещица. Общо време за интеграция: 1 ч. Експозиции: 22 х 3 мин. Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton, камера ASI 183MC Pro, gain 111, -20C. Монтировка: EQ5. Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, P

    Повече от месец не бях снимал. Първо заради времето, после заради луната, лична заетост и болести. Неусетно сезънът се сменил! Зимата чука на вратата.  Благодатно време за астрофотографите. Нощите са дълги, температурите ниски, а обектите интересни и много разнообразни: от зашеметяващи ярки или тъмни и тайнствени мъглявини до фантастични галактики и звездни купове.  Снощи изкарах новата система в режим "зима" за първи път. Въпреки доста ярката късно залязваща луна (63% осветеност) и рехавите, но все пак създаващите различни препятствия облаци. Прогнозата беше отчайваща, но за щастие този път не познаха. Температурата на въздуха "удари нулата" доста бързо след смрачаване, не след дълго скреж покри всичко. В употреба влезе "зимната" екипировка.       Докато на небето се стелеше тънка облачна пелена и луната все още осветяваше всичко наоколо, не можех да помисля за заснемане на нищо друго освен най-ярката галактика на нашето небе - Андромеда. Снимал съм я

    Небето над нас крие удивителни съкровища! Някои от тях успях да заснема през последните ясни и безлунни нощи преди продължителното застудяване и разваляне на времето през този месец, което изглежда ще се оправи едва по време на пълнолунието. Да, това е природен закон, открит и доказан индивидуално от всеки любител астроном и астрофототраф: Хубавото време настъпва при пълнолуние ! Но да се върнем на съкровищата. Галактическите купове често пъти се крият успешно в тъмни и видимо безинтересни за астрофотографията области. Обяснението е просто. Тези обекти са отдалечени. Виждат се в посока противоположна на регионите, изпълнени с разнообразни мъглявини, газови и прахови области от нашата галактика Млечен път. Казано с думи прости, ако искате да видите отдалечен галактичен куп, трябва да погледнете в обратната посока на вътрешността на Млечния път. Там е тъмно и загадъчно. Снимате едно широко поле и на пръв поглед нищо интересно не се вижда. Едно по-задълбочено вглеждане обаче може да п

     Началото на октомври ни дари с поредица от сухи и тихи ясни нощи. Намаляването на луната с наближаването на новолунието ме подтикна да се върна към един стар обект, но този път въоръжен с ново оборудване - по-мощен и светлосилен телескоп и по-стабилна монтировка с цел използване на по-дълги експозиции. За първата ми среща с "призраците" на Гама от Касиопея можете да прочетете тук.  Това беше последният ми труден обект преди да мина на 150 мм Нютон и EQ5. Реших да бъде и първият сериозен тест за новата система. Основната разлика е първо в апертурите - сега вече със 150 мм вместо 130 мм. Втората разлика е във фокусното разстояние - от F/5 на F/4. И не на последно място монтировката - от EQ3 на ΕQ5, което ми позволи да опитам и 10 мин. експозиция. Както е известно, 5 кадъра по 10 мин. са повече от 10 кадъра по 5 мин. Нямах търпение да видя разликата. Със старата система имах повече време, отделих няколко нощи и събрах около 7 ч. качествен материал. С новата имах само една н

     Според фотометричните оценки , в периода от 27 до 28 септември яркостта на кометата 29P/Швасман-Вахман се е увеличила от +12,4 до +11,1 зв. величина. От 25 септември яркостта й се е увеличила общо около 230 пъти, което я прави доспъпна за визуално наблюдение в инструменти с апертура 80-100 мм. В момента кометата се движи на фона на съзвездието Колар (Auriga), близо до границата със съзвездието Телец. През последните дни изглежда обвивката от газ и прах се разширява и яркостта й избледнява, като става все по-дифузна. На 2 октомври, когато успях да я заснема, тя вече беше от +12,9 зв. вел. На снимката, която успях да направя, се забелязва леко издължената й форма, което подсказва зачатъци на кома. Леко издължената форма на кометата 29P/Schwassmann-Wachmann показва признаци на активност. Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton, камера ASI 183MC Pro. Монтировка: EQ5.  Заснемане: APT Обработка: DSS, Siril, Affinity Photo. Кометата 29P/Schwassmann-Wachmann сред звездите на съзвез

     Месие 33 (NGC 598) е известна като галактиката "Триъгълник". Тази близка спирала е третата по големина галактика в "Местната група" след галактика Андромеда (M 31) и нашия собствен Млечен път. Едуин Хъбъл публикува фундаментално изследване през 1926 г., използвайки променливи звезди от тип "Цефеиди", открити в М 33, за да покаже, че обектът не е мъглявина и би трябвало да се намира далеч отвъд Млечния път. Месие 33 понякога се нарича неофициално „Pinwheel“ (въртящо се колело, фойерверк) - име, което по-често се използва за обозначаване на М 101 в Голямата мечка. Визуалните наблюдатели могат да объркат M 33 с NGC 752 - близък разсеян звезден куп, който е по-ярък от галактиката Триъгълник. M 33 се вижда в бинокъл, но общата звездна величина от 5,7 е разпределена върху площ 70 'x 45' - почти четири пълни луни!, - което прави повърхностната й яркост доста ниска. Следователно, по-малкото увеличение е по-подходящо за наблюдение на този обект. В малъ

Юпитер, заснет на 25 септ. 2021 от с. Мещица, обл. Перник.  Видимо положение на небето: Съзвездие Козирог. Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton, камера ASI 183MC Pro, Barlow 2x, Филтър TS-Optics UCF. Монтировка: EQ5.  Заснемане: ASICAP Обработка: Autostakkert!, Registax, Affinity Photo.

    Звездното небе крие неподозирани тайни. Едва ли има човек, който да не разпознава съзвездието Касиопея с неговия характерен астеризъм - обърнатата наобратно буква W. Касиопея е северно полярно съзвездие, което означава, че то никога не залязва. Това не означава, че може да бъде снимано по всяко време, защото трябва да се издебне момент, когато се издига достатъчно високо над хоризонта, а за тази задача идеалният сезон е късното лято и ранната есен. С две думи - август и септември! Звездата γ Cas (произнася се "Гама Касиопее" = Гама от Касиопея) е променлива двойна звезда от +2.2 звездна величина. Това е гореща синя звезда от клас B0, която е 40 хиляди пъти по-ярка от Слънцето, а температурата на повърхността й достига 25 000 К. С маса, 15 пъти превишаваща масата на Слънцето, един ден, когато изчерпа горивото си от водород, Гама от Касиопея ще избухне в свръхнова.       Наблюденията показват, че звездата има променлива яркост, като в максималния си блясък тя превъзхожда и

Разсеяният звезден куп Плеяди (М45), заснет от с. Мещица на 16 август и 5 септември 2021. Общо време за интеграция: 1 ч. 55 мин. Експозиция: 4 мин. Телескоп: Sky-Watcher 130/650, камера ASI 183MC Pro. Монтировка: EQ3-2. Гидиране: ASI 290MC, Lacerta 32 mm Travel guide scope, PHD2.  Фокален редуктор TS-Optics 0.7, филтър Baader Neodymium. Обработка: DSS, Siril, Affinity Photo.      Разсеяният звезден куп Плеяди е известен още като Седемте сестри или просто като М45. Той е ярък обект в нощното небе със свое място в митологията. М45 е сред най-близките до Земята и от всички звездни купове се вижда най-лесно с просто око.  Въпреки че само шепа звезди от него са видими с невъоръжено око, звездният куп съдържа стотици звезди, някои от които заобиколени от мъглявини. Плеядите са впечатляващата зимна гледка на северното звездно небе, но започват да се виждат сутрин рано преди изгрев още в дните на летния месец август. През септември те са вече достатъчно високо, за да бъдат заснемани след около