Астролюбител / Никола Антонов

     Галактиката в Триъгълник е спирална галактика на 2,73 милиона светлинни години от Земята. Тя е каталогизирана като M 33 или NGC 598. С диаметър от 18,74 килопарсека (61 100 светлинни години) галактиката "Триъгълник" е третият по големина член на Местната група галактики след галактиката Андромеда и Млечния път. М 33 е класифицирана като тип SA(s)cd. Префиксът S показва, че това е галактика с форма на диск, в който има изпъкнали ръкави от газ и прах, които се извиват спираловидно от ядрото. Префиксът A се присвоява, когато в галактичното ядро липсва преградна структура. Записът "(s)" се използва, когато спиралните ръкави излизат директно от ядрото или централната преграда, а не от вътрешен пръстен, както е при галактиките от тип (r). И накрая, суфиксът cd представлява етап от спиралната последователност, който описва отвореността на ръкавите. Степента cd показва относително слабо навити ръкави.      Тази галактика има наклон от 54° спрямо линията на видимост от

     KR Aurigae е катаклизмична променлива от клас VY Sculptoris, която се характеризира с дълги периоди от време, прекарани във високо (ярко) състояние, прекъсвани от много ниско (слабо) състояние.  Яркото състояние е характерно за променливите с висока скорост на пренос на маса, докато ниските състояния са периоди, в които преносът на маса от вторичната звезда намалява. KR Aur е открита през 1960 г. от българския астроном Малина Попова.

     Екзопланетите са планети извън Слънчевата система, обикалящи около други звезди. Поради своята отдалеченост те не могат да бъдат наблюдавани директно дори с най-мощните инструменти. Прилагат се косвени методи. Например, ако планетата, обикаляйки по своята орбита, попадне между наблюдателя и звездата, общият блясък на системата едва забележимо спада. Това явление се нарича транзит и трае обикновено около 2-3 часа. Както можете да се досетите, звездите са много по-големи от планетите и при транзит промените в блясъка са незабележими за окото, но могат да бъдат засечени чрез прецизна фотометрия. Условията да се улови транзит на планета пред друга звезда са планетата да е голяма колкото Юпитер и да обикаля достатъчно близо до звездата-домакин, за да може промяната в светлинния поток да се улови от техниката, с която снимаме. Минималните технически изисквания са наблюдателят да разполага с поне 200 мм телескоп, моно камера, екваториална монтировка с добро водене и фотометричен филтър.

     През 1995 г. е открита първата екзопланета 51 Pegasi b, обикаляща около звезда от главната последователност. Оттогава от "Кеплер" и други кодмически и наземни обсерватории са потвърдени над 5,000 екзопланети. Астрономите-любители успешно откриват екзопланети от поне едно десетилетие и го правят с невероятна точност! Нещо повече, те са в състояние да извършват такива наблюдения със същото оборудване, което използват за създаване на страхотно изглеждащи снимки на дълбокото небе или светлинни криви на променливи звезди.  Наблюденията на астрономите-любители също предоставят ценни данни в подкрепа на изследванията на екзопланети. През 2004 г. екип от професионални астрономи и астрономи-любители си сътрудничи по проекта XO, в резултат на който са открити няколко екзопланети. С изключение на този проект, повечето от досегашните усилия на любителите в областта на екзопланетите са насочени към откриване на вече "открити" екзопланети. Тези наблюдения помагат за прецизир

     Разстоянията във Вселената са толкова огромни, че не разполагаме с прост начин да ги измерим. Разстоянията в рамките на Слънчевата система можем да измерим директно, например с помощта на радар, както и с помощта на много проста тригонометрия.  Но радарът е труден за използване, тъй като прекосяването на Слънчевата система отнема на светлината минути или часове, а най-близката звезда е на четири светлинни години! По-труден, но по-прост метод е тригонометричният паралакс, при който разстоянията до близките звезди се определят чрез измерване на това с колко се изместват те спрямо фоновите звезди в течение на една година.  Този метод е най-прекият начин за измерване на разстоянията до звездите, но само за тези, които се намират на до около хиляда светлинни години разстояние от нас. Изчисляването на паралаксите изисква много точни измервания на положението на звездите на небето.  Най-големият паралакс - този на Алфа Кентавър - е по-малък от една дъгова секунда, а това е най-близката д

     Екзотичната звезда АМ Херкулис е прототип на звездите от типа "AM Her" или т. нар. "полари" - уникален клас катаклизмични променливи, при които магнитното поле на първичната звезда (бяло джудже) напълно доминира върху акреционния поток на системата. С откриването на AM Her идват и откриването на "поларите" и наученият урок, че дори познати обекти могат да разкрият вълнуващи неща, ако към тях се подходи по правилния начин. AM Her е открита през 1923 г. от М. Волф в Хайделберг, Германия, по време на рутинно търсене на променливи звезди. Тогава тя е включена в Общия каталог на променливите звезди като неправилна променлива звезда с диапазон от 12-а до 14-а звездна величина. Вписването остава такова до 1976 г., когато най-накрая е разкрита истинската сложност на AM Her. Берг и Дюти от Университета в Рочестър (1977 г.) първоначално изказват предположението, че AM Her може да е оптичен аналог на слабия рентгенов източник 3U 1809+50, който е открит от първи

     От 17 до 20 август на Рожен се проведе Астро Лаб 2023. Организатори на събитието бяха Ивайло и Мария Стойнови ( APT ). Това беше една чудесна сбирка, която премина в приятелска атмосфера, разгорещени дискусии, полезен обмен на ноу-хау и опит. Хубавото време допринесе, но най-голямото попадение бяха лекциите. Всички лектори показаха дълбоко познаване на материята, в която работят, искрено желание за споделяне и стремеж да заразят аудиторията с темите, на които са се посветили и които ги вълнуват.  Някой преброи 35 телескопа на площадката на НАО Рожен     Румен Богдановски направи две чудесни образователни лекции, като разби всички битуващи митове за гидирането и ни въведе в спектроскопията, показвайки ни как учените научават тайни и детайли от природата на космическите обекти. Венцислав Бодаков ни разказа за проекта Global Meteor Network и ни разкри подробности за българското участие в него, като сподели подробности относно реализацията на метеорната станция на сдружение "Зве

    М71 е сферичен звезден куп в съзвездие Стрела. Открива се  лесно, на половината път между звездите γ и δ Sge. При звездна величина 8,2 той се вижда добре в мощен бинокъл. Средно голям любителски телескопи е необходим, за да различи отделни звезди в тази на вид сгъстена звездна топка с ширина 7.2'. Големият, но слаб и разпръснат разсеян звезден куп Харвард 20 се намира също наблизо, на около половин градус на югозапад. Този куп е доста труден за разпознаване. М 71 се намира на разстояние около 13 000 светлинни години, което го прави един от най-близките до нашата Слънчева система сферични купове, и се простира на около 27 светлинни години. Неправилната променлива звезда Z Sagittae (mag 13,5 - 14,9) е член на този куп, както и един от шестте известни червени гиганти от клас М.      Дълго време М 71 се е смятл за гъсто разположен разсеян куп, подобен на М 11, а не за сферичен. Независимо от това, сега има известен консенсус, че М 71 е слабо сферичен звезден куп. Съвременната фотом

     М27, известна като Мъглявината "Дъмбел" (Гира), е първата планетарна мъглявина, открита някога, и може би една от най-добрите за наблюдение. Лесно се забелязва с бинокъл и е популярна наблюдателна цел за любителски телескопи. Шарл Месие открива този обект през 1764 г. и го описва като овална мъглявина без звезди. Уилям Хершел изобретил името „Планетарна мъглявина“ за този клас обекти около 1784 г., тъй като открил, че приличат на новооткритата от него планета Уран. Тази планетарна мъглявина със сигурност е най-впечатляващият обект от този вид в небето, но при визуална величина 7,4 тя е втората по яркост след мъглявината Helix (охлюв) във Водолей (NGC 7293). Двата ярки триъгълни дяла, които дават името Дъмбел, се простират на север и на юг до обща дължина 8'x6'. Слаб ореол се простира до над 15', половината от видимия диаметър на Луната. Централната звезда на М27 от 13,5 зв. вел. е заобиколена от малко по-тъмна област. Звездата има слаб жълт спътник (17 зв. ве