Астролюбител / Никола Антонов

    NGC 281 е регион H II в съзвездието Касиопея, наречен "Мъглявината Пакман" заради приликата с герой от видеоигра. Открита е през 1883 г. от Е. Е. Барнард, който я описва като „голяма слаба мъглявина, много дифузна“. Мъглявината се вижда в любителски телескопи от места с много тъмно небе. С O-III филтър NGC 281 изглежда доста ярка, голяма и неправилна.  В центъра й са концентрирани няколко десетки звезди. Звездата HD 5005 е петорна система. Състои се от главна звезда от 8 звездна величина и четири спътника на разстояние между 1.4 "и 15.7".    Характеристики на мъглявината Пакман (NGC 281) Съзвездие: Касиопея Видима зв. вел.: +7.4 Видими размери: 35.0' x 30.0' Разстояние: 9500 св. г.      Мъглявината Пакман се намира на около 10 000 светлинни години разстояние в спиралния ръкав Персей на нашата галактика Млечен път. Това е работилница за формиране на звезди. Основните й характарестики, освен дифузно светещия водороден газ, включват тъмни зони от прах и плъ

     „Нощ на звездите“ се проведе под открито небе в местността "Малък Боровец" (Мело́) край с. Мещица, обл. Перник. Организатор на инициативата бе сдружението „Бъдеще за Мещица“, а специален гост-лектор Никола Антонов – ИТ специалист, любител-астроном и астрофотограф. „Нощ на звездите“ бе посветена на популяризирането на астрономията и бе предназначена за деца и възрастни. Събитието се превърна в празник на знанието за небесните светила и вселената, но не и без активното участие и помощ на любознателните деца от селото, които през това време караха лятната си ваканция и помогнаха много с организацията. Посетителите станаха и участници. Те бяха запознати с основните методи за наблюдение и заснемане на отдалечени космически обекти като мъглявините и галактиките, на планетите от Слънчевата система и луната. В практическата част бе демонстрирано устройството на типичня астрономически телескоп, с който в течение на най-тъмната част от нощта се проведоха наблюдения и снимки. В нощ

     Нови 2 вечери отделих на мъглявината Пеликан, преди луната отново да нарасне. Този път използвах UHC (Ultra High Contrast) филтър на Optolong , за който пише, че е подходящ за заснемане на обекти от дълбокото небе в условията на изкуствено светлинно замърсяване. Въпреки, че снимам на село (с. Мещица), уличното осветление вече не се гаси след полунощ и се налага да търся решение с подобен филтър. Признавам, че не разбирам добре от post-processing и графична обработка, така че посветих няколко часа на напълно безотговорно експериментиране. Предлагам резултата от тази обработка. Полето е малко, за да побере цялата структура. Акцентът на кадъра попада върху ансамбъла между една от най-контрастните части на мъглявината и по-ярките звезди от региона - 56 и 57 Cyg от 5 зв. вел., както и V1794 от 7 зв. вел. и SAO50111 от 8,6 зв. вел.  Повече за мъглявината Пеликан (IC 5070) можете да прочетете тук:  ЗВЕЗДООБРАЗУВАНЕ И ЕВОЛЮИРАЩИ ГАЗОВИ ОБЛАЦИ . Районът на мъглявината Пеликан, заснет на 1

    Има преживявания, които трудно могат да бъдат описани с думи. Такова преживяване беше 5-дневният ми престой на НАО Рожен за участие като ментор в международната " Лятна школа за космически изследвания, наука и технологии " от 5 до 11 юли, организирана от клон " Космос " към Съюза на физиците в България под домакинството на Националната астрономическа обсерватория . Школата премина в изключително ведра и креативна атмосфера. Участниците бяха разделени на групи според областите на интереси. Моята задача беше да бъда ментор на няколко колеги, които искаха да се запознят с астрофотографията от първа ръка. Заниманията включваха реални нощни наблюдения и фотографиране на избран обект, а през деня - анализ и обработка на събрания материал. С изненада и вълнение открих, че участниците в групата по астрофотография ме очакват с истинско нетърпение, жив интерес и огромно желание да се потопят в тайните на необятното изкуство-наука. Няма по-подходящо място за подобно приклю

     Мъглявината Пеликан е емисионна мъглявина, част от голяма зона на небето в близост до звездата Денеб - α от съзвездието Лебед (Cygnus). К аталогизирана като IC 5070 и IC 5067, мъглявината Пеликан се намира точно до "източния ръб" на мъглявината Северна Америка (NGC 7000). Двете мъглявини са разделени от облак, изпълнен с тъмен прах.  Пеликан е по-малко забележима от мъглявината Северна Америка, с визуална величина около 8 (при 5 за NGC 7000) и общи размери 60'x 50'.  Рефрактор f/5 при 25x разкрива много слаба мъгла от 60'x30'. IC 5067 се намира на север от звездите от 5-та величина 56 и 57 Cygni. Наблюдава се много слаба, дифузна триъгълна област на мъглявина, заострена на север и по-очертана на западния ръб.      Мъглявината Пеликан се намира на около 2000 светлинни години, с линеен диаметър 30 светлинни години. Тя е част от същия голям звездообразуващ регион H II, който съдържа и мъглявината Северна Америка.  Пеликанът се характеризира с активна комбина

       В момента на Слънцето се наблюдава група слънчеви петна №2835 - тя е най-голямата през последните 7 месеца! Тази група слънчеви петна изплува от източния край на Слънцето на 25 юни 2021 г. и след три дни ще “залезе”. Успяхме да заснемем петната в рамките на IV Школа по астрофизика и астрономия , която се проведе на Старозагорски минерални бани от 2 - 4 юли. Слънчево петно №2835, заснето на 3 юли 2021. Телескоп: Sky-Watcher 130/650, камера: ASI ZWO 183ЗMC Pro. Софтуер: ASI Cap, Autostakkert!. Слънчев филтър: AstroSolar Safety Film. Внимание! Наблюдението и фотографирането на Слънцето се извършват само със специализирани филтри и техника. Никога не насочвайте телескоп към Слънцето без необходимата за целта защита!      Повърхността на Слънцето е много оживено място. Характеризира се с електрически заредени газове, които генерират области с мощни магнитни сили. Тези области се наричат ​​магнитни полета. Слънчевите газове се движат непрекъснато, което заплита, разтяга и усуква магни