Астролюбител / Никола Антонов

Мъглявината  Пламтяща звезда (IC405) , 2, 8, 24 дек. 2021, 2 и 6 ян. 2022 от с. Мещица, обл. Перник. Общо време на интеграция: 11 ч. 41 мин . Телескоп:  TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton . Камера:  ASI 183MC Pro , -10 C. Монтировка:  EQ5  с мотори по двете оси. Гидиране:  ASI 290MC , 50mm helical GuideScope set, PHD2.  Филтър: Baader Neodymium. Обработка: DSS, Siril, Affinity Photo.      Две нощи и половина ми предостави зимата през месец декември за снимане. Моята "Пламтяща звезда" (вж. за обекта тук ) постепенно набъбва с натрупването на кадрите. Очертава се това да бъде първият завършен обект за 2022 г.. Обработката на този материал е изцяло направена в Siril и Gimp. Наричам този начин на обработване минималистичен.  Идеята е, че пипаш крайния резултат съвсем малко, колкото да спазиш елементарните потребности на обработката: 1) crop, 2) background extraction, 3) photometric color calibration, 4) deconvolution, 5) histogram stretch, 6) color saturation. Нищо повече! И то

     Преди повече от 2 месеца посветих няколко часа на мъглявината Калифорния в Персей. Това беше първият ми опит да снимам такъв обект с новата система, след като надградих телескопа и монтировката. Незнайно защо, след няколко опита да събера достатъчно експозиции с предишния телескоп, съм се отказал и не съм взел насериозно трите часа и половина 5-минутни кадри, които съм събрал с току-що придобития 150 мм Нютон. Истината е, че след 2 октомври не съм имал достатъчно подходящи нощи да се занимавам с хобито и съм забравил за материала. Днес го открих по папките и реших да го обработя в Siril. 3 часа и половина определено са малко време за този обект, но поради това, че скоро едва ли ще имам възможност да събера повече, реших да публикувам резултата дотук. При първа възможност ще надграждаме, разбира се.     NGC 1499 или мъглявината Калифорния е голяма, но визуално слаба емисионна мъглявина в съзвездието Персей, чието име идва от приликата ѝ с най-населения щат на САЩ. Открита е от Е. Е

     Емисионната мъглявина IC 405, известна още като Caldwell 31 или мъглявината "Пламтяща звезда", се намира в съзвездие Колар (лат. Auriga), близо до променливата звезда AE Aurigae и се осветява от нея. Тя е видима в малки телескопи, но е труден обект за визуални наблюдения. Мъглявината "Пламтяща звезда" е емисионна/отразяваща мъглявина и се намира близо до емисионната мъглявина IC 410 и разсеяния звезден куп M38. Видимите размери на мъглявината са приблизително 37,0' x 19,0'. IC 405 се намира на около 1500 светлинни години от нас и е с диаметър около 5 светлинни години. Движението на осветяващата я звезда AE Aur може да се проследи до областта на "Пояса на Орион". Историята на AE Aur е свързана с друга звезда - μ Columbae. Преди около 2,7 милиона години тези две звезди са имали близка среща помежду си в Голямата мъглявина на Орион (M42). Срещата е била толкова близка, че и двете звезди са били изхвърлени от комплекса Орион. В момента те се намир

     М97, мъглявината Сова, е планетарна мъглявина в съзвездието Голяма мечка. Тя е една от четирите планетарни мъглявини в каталога на Месие и третата открита. М 97 е открита от Пиер Мешен през 1781 г., а Месие я добавя в каталога си през същата година. През 1866 г. Уилям Хъгинс разгадава газообразния ѝ характер с помощта на спектрални наблюдения. След период на дълъг застой времето най-сетне ми се усмихна и ми осигури една ясна, тиха и безлунна зимна нощ, в която успях да отделя време за този интересен и красив обект. Събрах малко повече от 4 часа данни при експозиция 5 и 10 мин.  Планетарната мъглявина  Сова (М97) , заснета на 2 декември 2021 от с. Мещица, обл. Перник. Общо време за интеграция: 4 ч. 10 мин. Експозиции: 5 и 10 мин. Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton. Камера ASI 183MC Pro, gain 111 (5 m exp.), 0 (10 m exp.), -10 C. Монтировка: EQ5 с мотори по двете оси. Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2.  Филтър: Baader Neodymium. Обработка: DSS, Siril

     Първият ден на месец декември ме зарадва с идеално време за наблюдения и астрофотография. Независимо от това, че се падна в средата на работната седмица, не се поколебах да тръгна по-рано от работа, за да изпреваря залеза и да подготвя системата още по светло. Нощта настъпи бързо. Очертаваше се да бъде дълга, студена, тиха и безлунна. Мечтата на всеки любител астроном! След прясно навалял сняг, прозрачността на атмосферата е несравнима. Реших да опитам за втори път Плеядите, но този път с новата система, която така и не бях използвал достатъчно пълноценно, откакто я взех. Звездният куп тъкмо беше изгрял и надничаше над покрива на старата къща. Идеално разположение за получаване на максимално количество експозиции в рамките на една нощ. Очертаваше се да събера около 4-5 часа в зависимост от това как върви воденето, а то се държеше отлично през цялото време и въпреки ниските температури. Даже мисля, че с падането на температурите луфтовете станаха много по-малки. Зимните съзвездия к