Астролюбител / Никола Антонов

      Съществува погрешно мнение, че Голямата мъглявина (М42) в Орион е лесна за заснемане, защото е ярка. Тя даже се вижда с просто око, да не говорим с астрофотографска техника. Оказва се, че това не я прави непременно лесна. Изобщо, всеки обект си има особености. Този обект изисква добро познаване на особеностите на техниката. Например, моята камера е с малък пиксел, който лесно се пълни. Това означава, че при един ярък обект като тази мъглявина една по-дълга експозиция би дала по-лош резултат, отколкото множество по-кратки. Ядрото на мъглявината ще се "изпече", а там има интересни детайли и скрита кратна звезда, която най-често напълно се заличава в повечето обработки. Реших да използвам последните възможни вечери (мартенското новолуниие), преди обектът да слезе прекалено ниско над хоризонта и сезонът му да отмине. Преместих телескопа на подходящо място, защото до този момент тя беше недостъпна за мен. Средно за около 40 минути на вечер, за 3 вечери натрупах кадри от по 1

     Орион е съзвездието, което царува над зимното небе. Малко преди края на неговото царуване реших да преместя телескопа, за да го насоча макар и закратко към М42 - Голямата мъглявина. "Сиингът" беше много лош (видимо от артефактите по фона), но трябваше да "поизтупам" телескопа след близо едномесечна почивка. Ако имам възможност, ще се позанимавам още, преди да слезе вече прекалено ниско над хоризонта. Ярки обекти като "Орион" трябва да се снимат с кратки експозиции, особено при системи с по-късно фокусно и голяма светлосила. В противен случай, ядрото става прекалено ярко и се "изпича", като се губи детайлност и не могат да се покажат звездите от кратната система в центъра на мъглявината. Ето защо, за предпочитане е натрупването на множество на брой кадри с кратка експозиция (в моя случай, не повече от 30 сек. на кадър).     Снимката е резултат от о коло половин час интеграция при експозиции от 15 и 30 сек.  Голямата мъглявина в Орион (М42) 18