Астролюбител / Никола Антонов

     Най-сетне доживях! След 20 дни чакане да се оправи времето снощи (противно на всички прогнози) се отвори прекрасно небе. Ако не беше почти ураганният вятър, щеше да е идеално, но даже съм благодарен, че стана така. Притеснявах се дали EQ5-цата ще понесе новия товар. Справи се направо перфектно и то в тези тежки условия. Готова е първата ми бърза снимка (прогнозата обещаваше само 2-3 часа ясно небе, но то остана ясно почти цялата нощ). С тази нагласа реших в тези 2 часа да събера поравно 60 сек. кадри за всеки от четирите филтъра (LRGB).       Материалът е комбиниран и обработен в Siril.       Може да се каже, че това е "първа светлина" на новия сетъп! Разсеяният звезден куп М 45 (Плеяди) в съзвездие Бик. 16 дек. 2022 г.  с. Мещица, обл. Перник. Общо време на интеграция: 2 ч. Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian. Камера: ASI 533MM Pro, -10C, gain 100, offset 20, exp. 60 s. Монтировка: EQ5. Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set. Филтри: ZWO LRGB 36m

    Ако снимате с RGB камера или DSLR, рано или късно ще се сблъскате с едно голямо предизвикателство, а то е, че нямате пълен контрол върху процеса. Ще искате да извадите повече материал от някоя красива и впечатляваща емисионна мъглявина, а няма да можете. Известно е, че ако искате да правите истински теснолентови снимки, ще трябва да прибегнете към монохромна камера и филтри, но това е сложно и скъпо решение. Не е задължително да опирате до него, освен ако наистина не искате да го направите.   Не е нужно и непременно да инвестирате в скъпи софтуерни решения като PixInsight, освен ако наистина не искате. Има различни подходи, аз не съм нито най-опитният, нито най-знаещият, но ще споделя какво започнах да правя напоследък. Процесът, който ще изложа, се реализира само с безплатни софтуерни средства - с програмата Siril, която е open source и се развива много бързо. Мъглявината "Розета" в Еднорог, псевдо-HOO изображение     "Опитното ни зайче" ще бъде любимата на вси

Скъпи приятели, С голяма радост ви съобщавам, че календарът на Форум "Звездно Общество", подготвен със съдействието на Сдружение "Звездно Общество", е готов. Всеки може да го разпечата в размер и тираж, който предпочита, да го изпрати на приятели или да го разпечата за коледен подарък. Споменете за него на всеки, който харесва красотата на вселената!  Правата върху снимките са на техните автори! Никой няма право да продава електронния или печатен вариант на календара!  Благодарности на всички, изпратили снимки за съревнованието, и на всички, които помогнаха за реализацията на идеята! Може да изтеглите архива оттук ! В него има PDF, който е оразмерен за А3. Има и файл с линкове от QR кодовете към страниците на авторите.  Форум „Звездно общество“ - https://forum.starrydreams.com/ Сдружение Звездно общество

     M 35 е красив разсеян звезден куп в Близнаци, който може да се види с просто око. В малък телескоп или бинокъл е прекрасна гледка. Купът съдържа над 120 звезди от 6-а до 13-а звездна величина на площ от 30', а общо може би съдържа над 500 звезди. На разстояние 2800 светлинни години, М 35 има линеен диаметър от около 24 св. г. Централната му плътност е около 6,21 звезди на кубичен парсек. Масата в централните 3,75 парсека на М 3 5 е изчислена на 1600 до 3200 Слънца. М 35 е на средна възраст, около 100 милиона години, и съдържа някои жълти и оранжеви гиганти след главната последователност от спектрален тип G и K. Най-горещата звезда от главната последователност е от спектрален клас B3. М 35 се приближава към нас със скорост 5 км/сек. Разсеяният звезден куп М 35  в съзвездие Близнаци 25 ное. 2022 г.  с. Мещица, обл. Перник. Общо време на интеграция:  2,5 ч. Телескоп:  TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian . Камера:  ASI 183MC Pro , -10C & -20C, gain 111, exp. 2m. Монтировка

     M 77 (NGC 1068) е спирална галактика в Кит. Тя има активно ядро, което съответства на радиоизточника Cetus A. M 77 е прототип на особените галактики на Сийфърт. Открита е от Пиер Мешан през 1780 г. Забележителна спирална галактика с визуална звездна величина 8,9, М 77 може лесно да се открие на 0,7° югоизточно от δ Ceti. В любителските телескопи централните 2' на тази почти лицева спирална галактика доминират в гледката и показват забележителни детайли при по-голямо увеличение в по-големи инструменти. М 77 е необичайна галактика, съдържаща три отделни групи спирални ръкави. Тя има ярък диск с размери 7' x 6', съдържащ много ярко голямо ядро. Дискът е изпъстрен с тъмни ивици и светли фрагменти от спирални ръкави. М 77 е доминиращият член на малка група галактики. М 77 е отдалечена на около 60 милиона светлинни години и се отдалечава от нас със скорост 1100 км/сек. Тя е втората открита галактика с голямо червено отместване (след галактиката Сомбреро, М 104). Тази великол

     М 78, или NGC 2068, е най-ярката отражателна мъглявина, разположена в съзвездието Орион близо до небесния екватор. Обектът е открит от Пиер Мешан в началото на 1780 г. Шарл Месие го добавя в каталога си в края на същата година. М 78 се открива лесно, на около 3° североизточно от ζ Orionis (Алнитак), най-източната звезда в пояса на Орион. Визуално М 78 прилича на слаба комета. Вижда се с бинокъл при добри условия като много слабо мъгляво петно с размери около 8' x 6'. Малките телескопи я показват забележително добре и разкриват двете осветяващи звезди, които изглеждат като двойно ядро в компактната "глава на кометата". Тези две звезди, HD 38563A и HD 38563B, са отговорни за видимостта на облака от прах в М 78. Мъглявината се разстила на югозапад и предполага слаба опашка на комета. Другите мъглявини в това поле изискват много тъмно небе и се виждат много по-трудно. На запад има по-малко звезди, което е индикация, че тъмните мъглявини в този регион закриват звездни

    Една бърза и кратка разходка до мъглявината Розета, преди да настъпят мрачните и мъгливи ноемврийски нощи. Мъглявината Розета е голяма, кръгла емисионна мъглявина в съзвездието Еднорог. Тя заобикаля звезден куп от горещи звезди, известен като купа Розета (NGC 2244). Най-ярките части на мъглявината имат собствени NGC каталожни номера.  Мъглявината Розета (NGC2238) 30 окт. 2022 г.  с. Мещица, обл. Перник. Общо време на интеграция:  4 ч. Телескоп:  TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian . Камера:  ASI 183MC Pro , -10C, gain 111, exp. 2 m, 10 m. Монтировка:  EQ5 . Гидиране:  ASI 290MC , 50mm helical GuideScope set,.  Филтър: Baader NEODYMIUM, Optolong l-eNhance Заснемане: INDIGO (Linux) Обработка:  Siril , Gimp, Affinity Photo NGC 2237 - Обикновено се използва за обозначаване на цялата мъглявина. NGC 2238 - Част от мъглявата област (GC 5361 = Marth 99), открита от Март и Суифт NGC 2239 - Част от мъглявата област (GC 1420 = h 392), открита от Джон Хершел NGC 2244 - разсеян куп в мъгляв

    IC 2177, известна още като Мъглявината Чайка, е широка област, разположена на границата между съзвездията Еднорог и Голямо куче. Тя обхваща площ от 120 x 40 дъгови минути, на около 7,5 градуса североизточно от звездата Сириус. По-голямата част от мъглявината, каталогизирана като IC 2177 или Sh2-296, обозначава крилата на Чайка. Главата на Чайката, каталогизирана като NGC 2327, Sh2-292, RCW 2 или Gum 1, е най-ярката част от комплекса мъглявини. Тя заобикаля звезда от осма звездна величина и включва също така синкава отражателна мъглявина, каталогизирана като vdB 93. NGC 2327 е йонизирана от субгиганта от клас B0 IV HD 53367, млада звезда с маса, равняваща се на 20 слънца, и спътник, обикалящ по силно елиптична орбита. В NGC 2327 от източната страна в посока към звездата изпъква тъмна ивица.       Разстоянието до мъглявината Чайка се оценява на 3 800 св. г., а до RCW 2 (Rodger-Campbell-Whiteoak 2) - на едва 783 св. г. "Главата" на Чайката има видими размери от около 20x20 д

    Попаднах случайно на този обект точно преди една година. Спомням си, че търсех нещо в Колар, още нямах Go-To система се бях заблудил, че съм попаднал на Пламтящата звезда (IC405). Все още не разполагах с теснолентов водороден филтър и мъглявината само се загатваше. Направи ми впечатление яркият цвят на звездите и най-вече жълтеещата φ Aur (двойна звезда с компоненти оранжево-червен гигант от +5.05 и звезда от +14.6 зв. вел.) и по-слабата ярко синя звезда в близост до нея (HR1795, +5.92 зв. вел, бял гигант). Поснимах около час, но не успях да изкарам нищо повече от някаква загатваща се червена "мъгливост" (букв. от англ. nebulosity). 1 час интеграция без теснолентов филтър, 2021 г.     Година по-късно се фокусирах отново на този обект, но този път с правилното оборудване - теснолентов Hα филтър Optolong l-eNhance. Натрупах няколко часа с експозиция 10 мин. и нещата започнаха да се получават. Мъглявината се появи, но цветът на звездите избледня. Това е недостатъкът на тесно

     Нещо по-различно от "шарената" астрофотография. Ограденото петънце в центъра на тази снимка е квазар. Това е квазарът Mrk 926 от +13,7 зв. вел., който се намира на разстояние 636 млн. св. г от нас. Един от близките, достъпен за наблюдение с любителски средства. Разположен в съзвездие Водолей. Непосредствено под него се вижда галактиката PGC 1000273 от +16,38 зв. вел (680 млн. св. г.). В полето като малки едва забележими петънца се открояват също редица галактики около +16 зв. вел. с приблизително разстояние от около 350 до 600 млн. св. г. Снимката е получена от единичен кадър с експозиция 5 мин. малко преди настъпването на астрономическия мрак      Квазар (от quasi-stellar = квази-звезден, приличащ на звезда) е изключително ярко активно галактическо ядро, задвижвано от свръхмасивна черна дупка с маса от милиони до десетки милиарди слънчеви маси, заобиколена от газов акреционен диск. Газът в диска, който пада към черната дупка, се нагрява поради триенето и освобождава ене

      Андромеда! Обект, който не омръзва. Който винаги има какво да покаже от себе си, винаги има някаква скрита красота. Едва ли има любител на астрономията, който да не затаява дъх, когато погледне в телескоп към нея или разглежда някоя от безбройните нейни фотографии. Няколко пъти съм я снимал, но досега си оставах недоволен от резултата. Първоначално още изобщо не знаех за какво става въпрос. След това, не бях отделил достатъчно време и исках от малко материал да получа много. Нямаше как да стане! Ето че сега запретнах ръкави и реших да събера поне 15 часа. Станаха не 15, а 20, като 1/3 бяха заснети с теснолентов филтър. Целта ми беше да се покажат и червените мъглявини по периферията, състоящи се от йонизиран водород. Отделих 6 нощи. Обработих материала в Siril, като отделих каналите и от теснолентовите кадри взех само червения. Така се роди моята нова Андромеда, която поне засега е най-доброто ми постижение на този обект.     Убедих се, че няма тривиални обекти. Космосът е сложен

     В седмицата от 16 до 20 окт. 2022 сме свидетели може би на най-хубавите звездни нощи за цялата година. За съжаление, не мога да ги оползотворя 100%, защото ще повлияе на работоспособността ми, но поне на 50% става. Посъбрах материал от стари обекти и започнах нови. Рядко споделям неща, за които мога да кажа, че са готови. В това занимание почти всичко е винаги "in progress". Виждаш стари неща с нови очи, непрекъснато се учиш и се връщаш към предишни проекти с новите знания, за да провериш дали не можеш да направиш нещо повече. Много полезен подход за всичко в живота.      Всички снимки са направени с една и съща техника, но във времето при някои подходът се е сменял, както и начинът на обработка. Експозициите са между 2 и 10 минути, средната интеграция на повечето обекти е около 5 часа, като има и такива с над 10 часа: Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian. Камера: ASI 183MC Pro, охладена до -10C. Монтировка: EQ5. Гидираща камера: ASI 290MC.  Филтри: Baader N

     В предишна публикация съм разказвал за този обект (вж.  тук ). Миналата есен събрах около 3,5 часа на 5 мин. експозиция без теснолентов филтър. Наскоро успях да поснимам, но този път на 10 мин. с l-eNhance, който изолира линиите на водорода Hα и кислорода OIII. Събрах също толкова време и реших да обединя материала с този от миналата година. Винаги очаквам с любопитство  да видя резултата от такива комбинации. Обработих го в Siril и Gimp. Постарах се да покажа колкото може повече детайл и информация от структурата на мъглявината. Мъглявината Калифорния (NGC1499) в Hα+RGB 2 окт. 2021, 18 авг. 2022, 23 септ. 2022 и 17 окт. 2022 г.  с. Мещица, обл. Перник. Общо време на интеграция:  7 ч. 40 м. Телескоп:  TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton . Камера:  ASI 183MC Pro , -10C, gain 111, exp. 5 m, 10 m. Монтировка:  EQ5 . Гидиране:  ASI 290MC , 50mm helical GuideScope set,.  Филтър: Baader NEODYMIUM, Optolong l-eNhance Заснемане: INDIGO (Linux), APT Обработка:  Siril , Gimp Старият матери

NGC559      NGC 559, известен също като Caldwell 8, е разсеян звезден куп в съзвездието Касиопея. Намира се в близост до NGC 637 и ярката (+2,2 звездна величина) неправилна променлива звезда γ Cas. NGC 559 е равномерно разпределена струя от слаби звезди с диаметър 4'. В него има няколко десетки звезди от 11-а и 12-а звездна величина и още много други точно на прага на видимостта. Звездният куп е с диаметър 4,4' и е от +9,5 зв. вел.. Намира се на около 3700 светлинни години от нас. NGC559 NGC869/884, χ-h Persei      Разсеяните звездни купове NGC 869 и NGC 884 (известни също като h и χ Per) образуват известния двоен куп в Персей. Куповете маркират меча, с който Персей обезглавява Медуза. Прочутият двоен куп в Персей вероятно е бил известен още от праисторически времена и за пръв път е каталогизиран от гръцкия астроном Хипарх през 130 г. пр. Хр. По неизвестни причини Месие не е включил двойния куп в прочутия си каталог. Съществува известно историческо объркване относно наименовани

      Новолуние, ясно и тихо време, петък! Трите условия за приза "съвършена нощ". Такава беше нощта на 23 срещу 24 септември. Температурите паднаха до -1, което способства за още по-добри наблюдателни условия. Оборудван с дистанционно управление, на топло от стаята започнах с наблюдения на Z Andromeadae - катаклизмична симбиотична променлива от типа бяло джудже и червен гигант. Направих десетина експозиции, а от фотометрията в ASTAP излезе, че в момента е в минимума си от 11,3 зв. вел.      След като приключих с наблюденията, смених монохромната камера QHY9, оборудвана с фотометричен V филтър, и на нейно място боднах цветната ASI 183 MC Pro, за да се впусна в астрофотографско сафари, продължило до зазоряване.      Започнах с галактиката Андромеда (М31) на 2 мин. експозиция. Галактиката Андромеда (М31) 23-24 септ. 2022, с. Мещица, обл. Перник. Общо време на интеграция:  2 ч. 40 м. Телескоп:  TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton . Камера:  ASI 183MC Pro , -10C, gain 111, exp.

    Един не особено успешен проект. Обектът превишава многократно полето на моята система. Опитах се да се съсредоточа върху звездния куп.  IC 1848 е разсеян звезден куп, свързан с мъглявината "Душа" - голяма област в съзвездието Касиопея, известна също като LBN 667 и Sharpless 2-199. Мъглявината обикновено се обозначава с кода на купа - IC 1848. Този комплекс е източен съсед на IC 1805 (мъглявината "Сърце"). Разсеяният звезден куп IC1848 в мъглявината "Душа" 6, 13, 19, 20 септ. 2022, с. Мещица, обл. Перник. Общо време на интеграция:  12 ч. 30 м. Телескоп:  TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton . Камера:  ASI 183MC Pro , -10C, gain 111, exp. 10 m. Монтировка:  EQ5 . Гидиране:  ASI 290MC , 50mm helical GuideScope set,.  Филтър: Optolong l-eNhance Заснемане: INDIGO (Linux) Обработка:  Siril , Gimp      В мъглявината са вградени още няколко малки разсеяни звездни купа, сред които Cr 34, Cr 632 и, разбира се, IC 1848. Мъглявината може да бъде забелязана около п

     Мъглявината "Мехурче" (NGC 7635) е особена планетарна мъглявина от 12-а звездна величина. Тя е открита през 1787 г. от Фридрих Хершел. С телескоп с апертура 200 мм мъглявината се вижда като изключително слаба и голяма обвивка около звездата SAO 20575 от 8,7 зв.вел. Близката звезда от 7-ма звездна величина на запад пречи на наблюдението, но мъглявината може да се види с помощта на периферното зрение. При използване на 16-18-инчов телескоп може да се види, че слабата мъглявина е неправилна и издължена в посока север-юг. Мъглявината "Мехурче" в съзв. Касиопея (NGC7635) 17 август 2022, с. Мещица, обл. Перник, 18 и 19 август НАО Рожен. Общо време на интеграция:  15 ч. 40 м. Телескоп:  TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton . Камера:  ASI 183MC Pro , -10C, gain 111, exp. 10 m. Монтировка:  EQ5 . Гидиране:  ASI 290MC , 50mm helical GuideScope set,.  Филтър: Optolong l-eNhance Заснемане: INDIGO (Linux) Обработка:  Siril , Gimp     NGC 7635 се намира на около 11 000 светл