Астролюбител / Никола Антонов

     Голямата галактика Андромеда M31 е най-близката спирална галактика до Млечния път. Видима като слабо петно в безлунните нощи, това е един от най-отдалечените обекти, достъпни за невъоръжено око.  Като огледален образ на Млечния път това огромно струпване на звезди, газ и прах ни позволява да изучаваме всички характеристики на нашата собствена галактика, които не можем да наблюдаваме, защото сме вътре в нея. Най-ранното известно свидетелство за галактиката Андромеда е от 964 г. на персийския астроном Абд ал-Рахман ал-Суфи. Той я описва като „Малък облак“ в своята „Книга на неподвижните звезди“. Появява се и на холандска звездна карта през 1500 г. Първото телескопско описание на М31 е дадено от Симон Мариус през 1612 г. Джовани Батиста Ходиерна преоткрива независимо този обект през 1654 г. Едмънд Халей в своя трактат от 1716 г. приписва откриването на тази "мъглявина" на френския астроном Буйо, който я наблюдава през 1661 г. През 1764 г. Шарл Месие каталогизира обекта под

     Най-сетне ясна звездна нощ през зимата! Небето ми позволи да се порадвам на красотата му, преди да ме захлупи мъглата малко след полунощ. За щастие, през този сезон нощите започват рано и продължават дълго. Закъснях да заснема съединението между Юпитер и Сатурн, а и точно в този кратък интервал от денонощието в Мещица имаше гъста мъгла, която по-късно се разнесе. Тази нощ за първи път приведох в действие отдавна чакания фокален редуктор, който мина през дълъг път от умуване, смятане, рязане и преправяне, и най-сетне набедената ми за планетарна фотография конфигурация се превърна в истински инструмент за deep sky! За подкарването на редуктора специална благодарност дължа на приятелите от форума " Звездно общество ".      Въоръжен с новата придобивка, която скъсява двойно експозицията и дава светосила f/3.5 при редукция приблизително 0.7, насочих телескопа към първия звезден обект, който заснех изобщо някога - голямата мъглявина М42 в Орион.  Мъглявината "Орион",

     Великолепната планетарна мъглявина NGC 6543 в Дракон е известна още като мъглявината Котешко око. Тя има ярък, синкав диск и бледа централна звезда, видима в големи телескопи. Този атрактивен северен обект е пропуснат от Шарл Месие и е открит от Уилям Хершел на 15 февруари 1786 г. Мъглявината Котешко око е първата планетарна мъглявина, изследвана спектроскопски от английския астроном-аматьор Уилям Хъгинс през 1864 г. NGC 6543 е разположена по средата между δ и ζ Draconis. С яркост 8,1 зв. величина мъглявината е една от най-ярките от своя тип.        Телескоп с апертура 100 мм ще покаже мъглив синьо-зелен диск с диаметър около 0,3' (18 ъглови секунди), обграден от по-слаб ореол. Приликата с котешко око се дължи на поредица от газови бримки, изхвърлени от  централна звезда през последните 1000 години. Това е една от най-сложните известни мъглявини, но са необходими по-мощни инструменти, за да се разкрие нейната вътрешна структура.  NGC 6543 е млада планетарна мъглявина, отдалече

     Вече съм я споменавал в друга публикация на блога, но това бижу заслужава своя собствено място в моя "каталог"!      M57 (NGC 6720) или известната мъглявина "Пръстен". Това е малко украшение на лятното небе и често се разглежда като прототип на всички планетарни мъглявини. Планетарните мъглявини са останки от звезди, които са "издухали" външните си обвивки, оставяйки бели джуджета с размерите на планета в своите центрове. Мъглявината "Пръстен" е открита от френския астроном Антоан Даркие дьо Пелепуа през януари 1779 г. Той я описва като „скучна мъглявина, но перфектно очертана; голяма като Юпитер и прилича на избледняваща планета“. Само няколко дни по-късно Шарл Месие независимо открива същата мъглявина, търсейки комети, и я описва като 57-ия обект в своя каталог. Месие, а по-късно и Уилям Хершел, предполагат, че мъглявината е образувана от множество слаби звезди, които не могат да се разграничат. Уилям Хершел, който открива планетата Уран,

     М74 (каталогизирана също като NGC 628) е спирална галактика в съзвездието Риби, която гледа към нас в анфас. От обектите на Месие има най-ниската повърхностна яркост и е труден за визуално наблюдение обект. Големият ъглов размер и ориентацията с лице към нас обаче правят М74 учебен пример за спирална галактика и идеален обект за професионалните астрономи, изучаващи структурата на тези величествени космически образувания. M74 е открита от Пиер Мешен през септември 1780 г. и потвърдена от Шарл Месие месец по-късно. Макар и слаба, M74 е най-забележителната галактика в Риби, разположена на 1,5° изток-североизток от двойната звезда η Piscium. Визуалнаата й звездна величина е 9,4 и е с относително големи размери - 10,2 'x 9,5'. При любителски наблюдения галактиката се вижда най-добре с 250 мм. или по-голям телескоп, като изисква ясно и тъмно небе, далеч от светлинно замърсяване.       Тъй като дискът със спиралните ръкави е с ниска повърхностна яркост, ядрото е най-видимата част

     Време е да си кажем "Довиждане! До нови опозиции!". При поредната ноемврийска астро-сесия не пропуснах да заснема Марс отново, малко преди студът и конденза да смразят телескопа и да падне мъглата, която окончателно опропасти наблюдателната нощ. Този път се престраших да опитам FireCapture и се оказа, че се справям. Даже оценявам като грешка това, че досега я подценявах, но в началото ми се стори ненужно сложна. Марс вече е на 75 млн. км. от Земята и от лявата страна на диска му се забелязва малка сянка, което означава, че осветеността му вече не е 100% (в действителност, тя вече е 96%).     Експериментирах stack-ане с Drizzle 3.0 и Drizzle 1.5 . Допълнително sharpen в Registax и PhotoShop (Unsharp Mask). Не мога да кажа, че съм много доволен от резултата, определено има още много какво да се иска. Кадрите са заснети с Barlow 2x и UV/IR Cut филтър. Марс, излизащ от опозиция, заснет на 8 ноември 2020 в съззвездие Риби. Разстояние - 75 млн. км. Телескоп: Sky-Watcher 130/

     Подготвяйки се за посрещането на съединението между Сатурн и Юпитер, се заех да експериментирам с нови настройки и филтри. Най-вече благодаря на приятелите от форума " Звездно общество ", от които научих за ползата от UV/IR Cut филтрите при заснемане на планети. Вече не розовеят така. Причината цветът им да избива на розово се дължи на факта, че камерата ASI290MC пропуска светлината, която е на границата на инфрачервения спектър. Доколкото разбрах, тази светлина не може да се фокусира и е добре са филтрира, за да не изкривява цвета на обектите. В края на октомври вече нощите са дълги и започват рано, но също така рано температурите стават прекалено ниски, което предизвиква запотяване на стъклата на телескопа и направо води до появата на скреж по главното огледало. Високата влага отделно създава трудности при фокусирането на обекти, заснемани с голямо увеличение. Въпреки това, заех се да експериментирам! Макар и да не успях да изкарам добри детайли, останах доволен от цве

      Особено щастлив ме правят уникални астрономически събития, които успявам да заснема, знаейки, че няма да се повторят скоро или изобщо. С две такива ще запомня изминалите месеци - кометата  C/2020 F3 (NEOWISE) и опозицията на Марс. В края на годината се очаква съединение на Юпитер и Сатурн, за което се готвя отдалеч. Знаеш, че ако пропуснеш възможност да заснемеш някоя мъглявина или галактика, догодина тя отново ще е там, но да "хванеш" комета, която никога повече няма да видиш или уникално  разположение на ярки планети, случващо се през няколко десетилетия, това създава чувството, че участваш в нещо историческо независимо от любителската техника, с която разполагаш.       Месец октомври 2020 ще се запомни с опозицията на планетата Марс.  По време на опозиция Марс и Слънцето се намират на точно противоположни страни на Земята. От нашата гледна точка Марс се издига на изток, точно когато Слънцето залязва на запад. След това, след като се вижда през цялата нощ, Марс залязв

      Звездните купове (или клъстери, както сега ги наричат) са царете на лятното звездно небе! Някои от най-ярките сферични купове са видими именно през топлия сезон и представляват лесна плячка за всеки астро любител.  Сферичният звезден куп М5 в съзвездието Змия беше един от първите ми трофеи на среднощния улов! Разстоянието до М5 е около 24 500 светлинни години. Клъстерът съдържа повече от 100 000 звезди, по последни изчисления може би броят им достига 500 000. Разпростирайки се на 165 светлинни години, М5 е най-големият известен засега звезден куп. На възраст 13 млрд. години, той се явява и най-старият в нашата галактика Млечен път. М5 се отдалечава от нас със скорост 52 км/с. Видимият диаметър на халото му е 15', а звездната величина - 5.6. Сферичният звезден куп М5 в съвзездие Змия, заснет на 16 юни 2020 Телескоп: Sky-Watcher 130/650, камера: ASI ZWO 290MC, софтуер: APT, GIMP 2.10, DeepSky Stacker      Големият сферичен звезден куп М13 в Херкулес е безспорният владетел на ля

      След като се бях поупражнявал на галактики и планети, другата ми цел през изминалото лято и почти целия месец септември бяха няколко интересни мъглявини от типа отражателни и емисионни, с две думи - истинско предизвикателство за планетарно ориентираната ми конфигурация. Поради прекомерно голямото увеличение на камерата ми, което на този етап не можех да намаля, в повечето случаи на фотографиите се виждат само най-ярките части на тези мъглявини, които визуално са много по-големи и заемат в пъти по-голяма площ на небето, излизайки от зрителното поле на телескопа ми. Въпреки този недостатък, идващ от наличната техника, с която разполагах до този момент, мисля, че успях да получа някои наистина интересни и красиви изображения.     От трите заснети мъглявини Ирида е отражателна, а другите - емисионни. Емисионните мъглявини излъчват светлина поради нагряване и йонизация на газа, от който са съставени, а отражателните, - както издава името им, отразяват светлината на близки звезди. План

      В разгара на пролетния локдаун се събудих една сутрин с мисълта, че до вечерта трябва да имам астрокамера, за да снимам мъглявини и галактики, когато забегнем на село. До вечерта имах камера, но по джоба ми не бяха тези, които са предназначени точно за такъв тип астрономически обекти. Някои мъглявини заемат голяма площ от небето и за да бъдат заснети, е нужна камера с по-голям диагонал на сензора, която дава по-малко увеличение и зрителното й поле е с по-голяма площ. Това беше първият урок, който научих за астрокамерите. Камерата, която си купих, е повече подходяща за планети и малки обекти, защото е с малък диагонал на сензора и дава голямо увеличение, като се комбинира с фокусното разстояние на телескопа. Но, какво да се прави, на този етап разликата между 300 и 800 EUR е доста съществена за такъв любителски каприз, а и аз не знаех още нищо за снимането на астрономически обекти, за да предявявам претенции.      През май и юни експериментирах, без да зная нищо за снимането на об

     Астрофотографската ми конфигурация е предназначена за планетна фотография, а аз още не бях опитал това изкуство. Вече три месеца, откакто се сдобих с камерата ASI290MC, не се бях престрашил да снимам големите и ярки планети, които гастролираха на летния небосклон. Подготвяйки се за първата ми планетна сесия, осъзнах, че това е друга работа. Принципите са различни от снимането на обекти от Дълбокия космос като мъглявини и галактики. Планетите са ярки небесни тела (изключая Уран и Нептун) и дори с минимална експозиция в зрителното поле на телескоп като моя (130 мм. Нютон рефлектор) изглеждат прекалено ярки, за да се види нещо от тях. Оказа се, че за да получа добра снимка на ярка планета гигант като Юпитер или Сатурн, а също и Марс или Венера, които не са толкова големи, но затова пък са много близо до нас и поради това също са прекалено ярки, трябва да снимам в режим видео. Като напълно начинаещ аматьор реших да прибегна до най-лесното - модула за планетна фотография на ASI Studio

     Безспорно, освен с COVID кризата, лятото на 2020 ще се запомни с една от най-ярките и впечатляващи комети за последните десетилетия - кометата със странно име  C/2020 F3 (NEOWISE) . Кометите често се оказват огромно разочарование, защото точно когато достигнат нужната близост до Слънцето, за да станат видими за невъоръжено око или простосмъртни любители, тъкмо да разперят дългите си опашки (лат. coma, коса) и вземат, че се разпаднат, загивайки безславно. В самото начало на моите астрофотографски приключения се очакваха няколко комети, които поетапно се разпаднаха и така дойде ред на NEOWISE. Първият ми опит да я заснема беше през юли, като използвах най-лесния вариант Live Stack модула на ASI Studio . Тогава тя беше видима с просто око в един от най-ярките си моменти около 3-4 зв.вел. Нищо не се получи, защото кометата се движи видимо, макар и бавно на небосклона, и при по-дълги експозиции всичко се размазва. Така разбрах, че комети не се снимат лесно. Исках да получа изображение

     Това лято беше странно, всеки ще се съгласи. COVID кризата осуети всичките ни планове за почивка, за добро или за лошо. Може би, за добро. Защото така се задържахме повече на селото на съпругата ми - Мещица, което се намира близо до София и се отличава с чист въздух, дълбоко звездно небе и тишина. Преглеждайки папката със снимките на астрономически обекти, които съм направил през това лято, някои неща ме радват особено много. Радват ме първо, защото са хубави и второ, - защото са част от моето прохождане в астрофотографията.  Ще подредя фоторазказа си хронологично в няколко публикации.   Първата тема е за планетарните мъглявини. Изразът "планетарна мъглявина" е малко недоразумение, защото тези обекти нямат нищо общо с планетите, но повечето приличат на планети поради малкия си видим размер и специфичен външен вид. Планетарните мъглявини най-често са отломки от избухнали звезди. Когато една звезда изразходва горивото си от водород, изхвърля външните слоеве от атсмосферата