Голямата мъглявина в Орион М42 - пролетна среща!

    Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко. 

    И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при почти пълна луна (95%) и лека облачност, небето не беше напълно чисто и периодично облаци прекъсваха сесията за кратки интервали.

    Повече за самата мъглявина можете да прочетете в статията НЕОФОРМЕНА ОГНЕНА МЪГЛА, ХАОТИЧЕН МАТЕРИАЛ ЗА БЪДЕЩИ СЛЪНЦА.

Голямата мъглявина в Орион М42, заснета на 27 март 2021, 144 кадъра по 30 с., gain 110.
Калибровъчни кадри: flat 20, dark 20, bias 10.
Телескоп: Sky-Watcher 130/650, камера ASI ZWO 290MC, фокален редуктор TS-Optics Focal Reducer 1,25" 0.5x (ефективно 0.7х).
Филтри: SVBONY UV IR CUT 1.25", TS-Optics Universal Contrast Filter 1.25''.
Монтировка: EQ3-2
Софтуер: APT, GIMP 2.10, DeepSky Stacker




Коментари

Популярни публикации от този блог

Променливите звезди: какво представляват и защо трябва да ги наблюдаваме?

Методи за наблюдение на екзопланети с любителски средства

AM Herculis - прототип на екзотичен клас катаклизмични променливи