Конска глава - втори рунд!

-

    Преди 3 месеца се измъчих с нея. Опитах втори рунд, въоръжен с нови средства. Мисля, че разликата е осезателна. За съжаление, вече залязва все по-рано и няма да имам възможност да събера достатъчно експозиция, но колкото, толкова. Догодина, ако е рекъл Бог, отново ще се срещнем!

    Повече за мъглявината Конска глава - "ДЕБЮТ НА КОНЯ" В ДЪЛБОКОТО НЕБЕ!

Мъглявината Конска глава (Barnard 33), заснета на 30 март 2021, 145 кадъра по 30 с., gain 110.
Калибровъчни кадри: flat 20, dark 20, bias 10.
Телескоп: Sky-Watcher 130/650, камера ASI ZWO 290MC, фокален редуктор TS-Optics Focal Reducer 1,25" 0.5x (ефективно 0.7х).
Филтри: SVBONY UV IR CUT 1.25", TS-Optics Universal Contrast Filter 1.25''.
Монтировка: EQ3-2
Софтуер: APT, GIMP 2.10, DeepSky Stacker. 

Stack в режим "мозайка" от 227 кадъра по 30 с., gain 110

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Променливите звезди: какво представляват и защо трябва да ги наблюдаваме?

-
Изображение
     Променливите звезди са звезди, които променят яркостта си. Промените в яркостта на тези звезди могат да варират от хилядна част от звездната величина до двадесет звездни величини за периоди от части от секундата до години, в зависимост от вида на променливата звезда. Познати и каталогизирани са над 1 000 000 променливи звезди, а за още много хиляди се предполага, че са променливи.      Съществуват редица причини, поради които променливите звезди променят яркостта си. Например пулсиращите променливи звезди се раздуват и свиват поради вътрешни сили. Затъмняваща се двойна звезда намалява яркостта си, когато е затъмнена от слаб спътник, а след това се увеличава, когато затъмняващата звезда се отдалечи от пътя си. Някои променливи звезди всъщност са изключително близки двойки звезди, които си разменят маса, докато едната звезда отнема атмосферата на другата.      Различните причини за промяната на светлината при променливите звезди са стимул за класифициране на звездите в различни кате
Прочетете още

Методи за наблюдение на екзопланети с любителски средства

-
Изображение
     През 1995 г. е открита първата екзопланета 51 Pegasi b, обикаляща около звезда от главната последователност. Оттогава от "Кеплер" и други кодмически и наземни обсерватории са потвърдени над 5,000 екзопланети. Астрономите-любители успешно откриват екзопланети от поне едно десетилетие и го правят с невероятна точност! Нещо повече, те са в състояние да извършват такива наблюдения със същото оборудване, което използват за създаване на страхотно изглеждащи снимки на дълбокото небе или светлинни криви на променливи звезди.  Наблюденията на астрономите-любители също предоставят ценни данни в подкрепа на изследванията на екзопланети. През 2004 г. екип от професионални астрономи и астрономи-любители си сътрудничи по проекта XO, в резултат на който са открити няколко екзопланети. С изключение на този проект, повечето от досегашните усилия на любителите в областта на екзопланетите са насочени към откриване на вече "открити" екзопланети. Тези наблюдения помагат за прецизир
Прочетете още

AM Herculis - прототип на екзотичен клас катаклизмични променливи

-
Изображение
     Екзотичната звезда АМ Херкулис е прототип на звездите от типа "AM Her" или т. нар. "полари" - уникален клас катаклизмични променливи, при които магнитното поле на първичната звезда (бяло джудже) напълно доминира върху акреционния поток на системата. С откриването на AM Her идват и откриването на "поларите" и наученият урок, че дори познати обекти могат да разкрият вълнуващи неща, ако към тях се подходи по правилния начин. AM Her е открита през 1923 г. от М. Волф в Хайделберг, Германия, по време на рутинно търсене на променливи звезди. Тогава тя е включена в Общия каталог на променливите звезди като неправилна променлива звезда с диапазон от 12-а до 14-а звездна величина. Вписването остава такова до 1976 г., когато най-накрая е разкрита истинската сложност на AM Her. Берг и Дюти от Университета в Рочестър (1977 г.) първоначално изказват предположението, че AM Her може да е оптичен аналог на слабия рентгенов източник 3U 1809+50, който е открит от първи
Прочетете още