Мъглявината "Гама от Лебед" - дълбоко в галактическия ръкав Орион

-

    Мъглявината "Гама от Лебед" обгръща звездата γ Cyg и се състои от различни области, наподобяващи петна в центъра на съзвездие Лебед. Известна със собственото име Садр, ярката звезда от 2,2 зв. вел. γ Cyg попада в средата на голямата мъглявина IC 1318. Мъглявината включва комплекс от звезди, тъмни облаци прах и светещи мъглявини по протежение на равнината на нашата галактика Млечен път. Простира се на повече от 3 градуса - шест пълни Луни - и включва разсеяния звезден куп NGC 6910. Звездата Садр всъщност не е част от тази мъглявина. Тя е предна звезда, разположена между нас и мъглявината. Според някои оценки разстоянието до γ Cyg е около 750 светлинни години, докато оценките за IC 1318 и NGC 6910 варират от 2000 до 5000 светлинни години. Мъглявината "Гама от Лебед" е разположена дълбоко в галактическия ръкав Орион.

    Макар и да се води лятно съвзедие, Лебед започва да изгрява в ранното утро на м. април и се превръща в удобен обект за наблюдение, ако сте склонни да будувате в малките часове. Отделих няколко нощи, за да експонирам само един от регионите на цялата мъглявина (системата ми не може да побере толкова голямо поле). Разглеждайки атласите, допуснах, че този регион е най-интересен откъм детайл и структура. Той се намира малко "встрани" от Садр и всъщност самата звезда не попада в кадъра. 


Мъглявината IC1318, "Гама от Лебед" (детайл)
25, 26 апр., 10 и 13 май. 2022, с. Мещица, обл. Перник.
Общо време на интеграция: 11 ч. 40 м.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 2m.
Монтировка: EQ5 с мотори по двете оси.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Филтър: Optolong L-eNhance
Заснемане: INDIGO
Обработка: Siril




Точно местоположение на заснетия регион



    По материали на: SkySafari

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голямата мъглявина в Орион М42 - пролетна среща!

-
Изображение
     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...
Прочетете още

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о...
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват ...
Прочетете още