Разсеян звезден куп, вграден в мъглявина

-
    Един не особено успешен проект. Обектът превишава многократно полето на моята система. Опитах се да се съсредоточа върху звездния куп. IC 1848 е разсеян звезден куп, свързан с мъглявината "Душа" - голяма област в съзвездието Касиопея, известна също като LBN 667 и Sharpless 2-199. Мъглявината обикновено се обозначава с кода на купа - IC 1848. Този комплекс е източен съсед на IC 1805 (мъглявината "Сърце").


Разсеяният звезден куп IC1848 в мъглявината "Душа"
6, 13, 19, 20 септ. 2022, с. Мещица, обл. Перник.
Общо време на интеграция: 12 ч. 30 м.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 10 m.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set,. 
Филтър: Optolong l-eNhance
Заснемане: INDIGO (Linux)
Обработка: Siril, Gimp


    В мъглявината са вградени още няколко малки разсеяни звездни купа, сред които Cr 34, Cr 632 и, разбира се, IC 1848. Мъглявината може да бъде забелязана около повечето от по-ярките звезди в IC 1848. Купът е умерено забележим, богат, не особено сгъстен рояк от звезди от 11-та и по-слаба звездна величина. На площ от 12' могат да се преброят поне две дузини звезди. Извън основната концентрация има още 50 звезди в зона от 30 дъгови минути. Звездите от 7-а и 8-а звездна величина в ядрото на купа са заобиколени от групи по-слаби звезди, намиращи се в петоъгълници от 11-а звездна величина. В рамките на 60' диаметър общата звездна величина на купа е 6,5.

    По материали от SkySafari

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о
Прочетете още

На лов за призраци в Касиопея. Gamma Cassiopeiae Nebula.

-
Изображение
    Звездното небе крие неподозирани тайни. Едва ли има човек, който да не разпознава съзвездието Касиопея с неговия характерен астеризъм - обърнатата наобратно буква W. Касиопея е северно полярно съзвездие, което означава, че то никога не залязва. Това не означава, че може да бъде снимано по всяко време, защото трябва да се издебне момент, когато се издига достатъчно високо над хоризонта, а за тази задача идеалният сезон е късното лято и ранната есен. С две думи - август и септември! Звездата γ Cas (произнася се "Гама Касиопее" = Гама от Касиопея) е променлива двойна звезда от +2.2 звездна величина. Това е гореща синя звезда от клас B0, която е 40 хиляди пъти по-ярка от Слънцето, а температурата на повърхността й достига 25 000 К. С маса, 15 пъти превишаваща масата на Слънцето, един ден, когато изчерпа горивото си от водород, Гама от Касиопея ще избухне в свръхнова.       Наблюденията показват, че звездата има променлива яркост, като в максималния си блясък тя превъзхожда и
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват горивото си и умират, връщайк
Прочетете още