Променливата мъглявина на Хайнд или как се раждат звездите
Променливата мъглявина на Хинд (NGC1555)
NGC 1555, известна като Променливата мъглявина на Хайнд, е отражателна мъглявина, осветявана от променливата звезда T Tau, разположена в съзвездието Телец. Мъглявината е обект на Хербиг-Аро. Открита е през 1852 г. от Джон Ръсел Хайнд. Обектите на Хербиг-Аро (HH) са ярки петна от мъглявина, свързани с новородени звезди. Те се образуват, когато тесни струи от частично йонизиран газ, изхвърлени от звездите, се сблъскват с близките облаци от газ и прах със скорост няколкостотин километра в секунда. Обектите на Хербиг-Ааро се срещат в областите на звездообразуване и са преходни явления, които продължават около няколко десетки хиляди години. Те могат да се променят видимо за период от няколко години, тъй като се отдалечават бързо от своята звезда-майка в газовите облаци на междузвездното пространство. Относно T Tau може да се каже, че е протозвезда, приближаваща навлизането в Главната последователност. Масивните протозвезди достигат ГП и стават звезди няколко милиона години след началото на образуването им чрез свиване на междузвезден газ. При звездите с по-малка маса за този процес са необходими стотици милиони години. Звездите се образуват чрез фрагментиране на вещество от междузвездните газово-прахови комплекси и последващо свиване на образуваните фрагменти. Протозвезда е фазата, в която бъдещата звезда преминава от газово-прахово състояние в състоянието на източник на термоядрена енергия. Такъв вероятно е случаят със звездата T Tau, която е причина за светенето на мъглявината NGC 1555. На практика, този кадър ни позволява да наблюдаваме раждането на звезда.
 |
| Променливата мъглявина на Хайнд (NGC1555) Композиция в LRGB Интеграция: 12.8 часа 16 януари 2023 г., с. Мещица Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian. Камера: ASI 533MM Pro, -20C, gain 100, offset 20. Монтировка: EQ5. Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set. Филтри: ZWO LRGB 36mm Заснемане: INDIGO (Linux) Обработка: Siril, PI (Тихомир Тодоров) |
Изчезналата мъглявина на Струве (NGC1554)
Датският/британски астроном Джон Луис Емил Драйер пише следната бележка за NGC 1554: "Последната е добре познатата мъглявина, открита от Хайнд на 11 октомври 1852 г., наблюдавана от д'Арест в Лайпциг четири пъти през 1855-56 г. като доста ярка или доста слаба мъглявина, с диаметър около една [дъгова] минута, а д'Арест през октомври 1861 г. установил, че липсва. GC 5539 е малка мъглявина с ексцентрично ядро със звезда от 14 зв. вел., която е открита в началото на 1868 г. от Ото Струве и е наблюдавана и от д'Арест, който е сигурен, че преди това не е имало мъглявина на това място (4' западно от Мъглявината на Хайнд). Така че този обект трябва да е изчезнал оттогава, тъй като през 1877 г. не можах да видя никаква мъглявина на това място с рефлектора на лорд Роуз от 6 фута. Мястото е изследвано и от Темпъл през последните години с подобен резултат".
В първото издание на "Индексния каталог" (IC), публикувано през 1895 г., има бележка за NGC 1554, която всъщност отговаря на NGC 1555: "Променлива мъглявина на Хайнд, 2s западно и 40" южно от променливата звезда T Tauri". Второто издание на "Индексния каталог", публикувано през 1908 г., съдържа бележка, която отговаря и на двете мъглявини: "NGC 1554-55: променлива мъглявина на Хайнд. През февруари и март 1895 г. Барнард установил (с 36-инчов рефрактор), че T Tauri не е, както е посочено през 1890 г., ядро на доста ярка, малка мъглявина. Звездата е била напълно ясна, но забулена в доста слабо, дифузно, мъгляво сияние. Мъглявината на Струве не е видяна, но е възможно там да е имало слаба мъглявина. [...] През септември 1895 г. в продължение на три нощи с 36-инчовия [рефрактор] не беше видяна и следа от мъглявината на Хайнд. [...] На две снимки от декември 1899 г. Килер открива три много слаби, неправилни петна, свързани с още по-слаба мъглявина на юг и югозапад от T Tauri, но встрани от звездата. Няма следи от мъглявината на Струве. [...] Не е видима за Бърнам около 1907 г.".
Както може да се види от бележките в каталога NGC и IC, двата номера NGC винаги са били свързвани един с друг и със звездата T Tauri. Те несъмнено са вариации на различното осветление на облаците прах и газ около звездата T Tauri, които хвърлят различни сенки върху мъглявината зад себе си поради собственото си движение на плътни облаци прах. Оттук идва и наименованието "Променлива мъглявина на Хайнд" за NGC 1555. Тъй като наблюдаваната от Струве мъглявина (NGC 1554) не е наблюдавана оттогава, тя е наречена "Изгубената мъглявина на Струве". Цялата мъглявина е включена и във втория каталог на Шарплес под номер Sh2-238.
Според измерванията на космическата сонда Gaia от 2018 г. звездата T Tau се намира на разстояние от около 470 светлинни години. Само малка част от цялата мъглявина е осветена от звездата. По-голямата част от нея е тъмна. T Tau е прототип на цял клас много млади звезди, които съвсем наскоро са се освободили от своите газово-прахови пашкули.
 |
| Credit: https://www.deepskycorner.ch/obj/ngc1555.en.php#ref149 |
Коментари
Публикуване на коментар