Астролюбител / Никола Антонов

     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...

      Галактики в най-причудливи форми. Една с една не си приличат! Близки и далечни. Малки и големи. Спирални, елиптични, лещовидни, неправилни... Намират се в невероятното съзвездие Лъв, което изобилства от такива гледки. Човешкото въображение е бедно да роди подобни неща. Това е може би последната снимка, която правя със старата алт-азимутална монтировка, с която точно преди около година започнаха астрофотографските ми приключения. Както е известно, тази монтировка по начало не е предназначена за това, за което я ползвам, но тя ми служи вярно и ми отвори вратите към света на дълбокото небе. Поради ограниченията, които произтичаха от използваната монтировка, до този момент не можех да си позволя да снимам с експозиция по-голяма от 15-20 секунди и то винаги при компромиси с качеството (звездите неизбежно се "разтягат", макар и едва забележимо на кадрите). В следващите си публикации на този блог ще ви представя новата си придобивка и ще видим какво може да се прави с нея ...

     На 3 март се възползвах от почивния ден и реших да се захвана с колимация на телескопа. Това се оказа забавен процес. Преди това се въоръжих с колиматор и дори с капачка. Оказа се, че на този модел рефлектори не се предвижда колимиране на главното огледало (изглежда при по-малките телескопи е така). Колимира се само вторичното. Поиграх си, в резултат на което постигнах добър център, но странно изпъкна тръбичката на фокусера, която след това допринесе за появата на дефект при звездите. Предстои да бъде подрязана. Дефектът се вижда особено при по-ярките звезди на тази галактика М81 . Спиралната галактика М81  в Голяма мечка, заснета на 3 март 2021.  588 кадъра по 15 с., 30 flat, 20 bias, 20 dark frames. Телескоп:  Sky-Watcher 130/650 , камера  ASI ZWO 290MC . Фокален редуктор:  TS-Optics Focal Reducer 1,25" 0.5x . Монтировка:  Sky-Watcher Alt-Az WiFi SynScan Филтри:  SVBONY UV IR CUT 1.25" . Софтуер:  APT, DeepSky Stacker, GIMP ....

    В последните дни на февруари все по-рано на изток се издига съвзездието Лъв, а малко след него и Дева. Това е уникален участък от небето, наситен с безбройни галактически купове. Преди около година, когато започвах да се занимавам с астрофотография, още нямах представа за това. С нетърпение очаквам парада на тези съзвездия в следващите пролетни месеци. Ако междувременно успея да си надградя конфигурацията и премина на екваториална монтировка, със сигурност ме очакват великолепни зрелища. Този път на удобна позиция се намираше групата около М105, част от галактическата група Leo I или M96. Две ярки елиптични галактики и по-слаба спирална образуват малък триъгълник. Впечатли ме идеалната кръгла форма на М105. Не бях виждал галактика с такава форма. Колко много неща още не съм виждал! Галактическата група M105  в съзвездието Лъв, заснета на 21 февруари 2021.  Виждат се 3 галактики:  M105 ,  NGC 3384, 3389 400 кадъра по 20 с., 30 flat, 20 bias, 20 dark fram...

     Предизвикателството ми за февруари е част от галактическата група Leo II, начело на която стои галактиката NGC 3607. Става дума за 3 галактики, които са тясно свързани помежду си: NGC 3607, NGC 3608 и NGC 3605. Първите две би трябвало да бъдат сравнително лесно видими в малки телескопи. NGC 3607 е класифицирана като "лещовидна" галактика. Това са галактики, които имат профил на светимост на спирални, но нямат (или имат малко) газ/прах и обикновено се намират в клъстери. Намира се на 74 млн. св. г. от нас и се отдалечава със скорост 930 км./с, което се равнява на 0,3% от скоростта на светлината. Видимостта й е от 10 зв. вел. NGC 3608 е млада елипсовидна галактика от 10 зв. вел. и е на същото разстояние от нас като 3607. Отдалечава се малко по-бързо - с 1200 км./с. Изглежда, че NGC 3607 и NGC 3608 си взаимодействат и може би първата "краде" материал от съседката си. Тази теория подкрепя факта, че NGC 3607 е активна галактика с ниска осветеност. NGC 3605 е много п...

      Уникалните атмосферни условия на последните няколко зимни нощи отново ме изстреляха на село веднага след края на работния ден. Този път почувствах, че ще мога да снимам успешно с 20 с. експозиция въпреки аматьорската ми алт-азимутална монтировка (просто няма да е скоро да се "кача" на "мерцедеса" EQ5). Въздухът е спокоен, кристална видимост, луната все още е "млада" и залязва скоро след слънцето, температурата на въздуха е -11 и всичко е притихнало за тайнството, наречено астрономия. Продължих с тройната група галактики около М81, на която напоследък "вдигнах мерника". Този път на прицел беше М82, известна с прякора "Пурата", който идва от характерната й продълговата форма. Всъщност, това е леко деформирана спирална галактика (най-вероятно), която гледаме в профил. След като посъбрах кадрите от М82, се върнах отново на любимата за момента галактическа група в Лъв, от която скоро - надявам се - ще успея да покажа нещо по интересно....

    Януари беше труден месец за мен, в професионално и любителско отношение. Последното най-вече поради лошото време. Всъщност, ако трябва да се направи равносметка, съвпадането на петък вечер с ясно небе и безлунна нощ е доста скъп лукс за живота днес. Случва ми се рядко и обикновено му се отдавам изцяло. Най-сетне се случи, макар и само за няколко часа, преди облаците отново да захлупят небосклона около 23:30 ч. Хубавото на зимните нощи е, че са дълги и започват рано, така че практически имах около 4 часа за събиране на материал. Този път насочих телескопа в посока север, североизток. Реших да посветя следващите си наблюдения в търсенето на интересни галактики и галактически купове в региона на незалязващите съзвездия. На удобна позиция се издигаше Жираф, а след него - Голямата мечка. M81, "Мъглявината на Боде"   Галактиката M81  в съзвездието Голяма мечка, заснета на 5 и 12 февруари 2021.  919 кадъра по 10 с., 30 flat, 30 bias, 30 dark frames. Телескоп: ...