По следите на свръхнова от 1054 г.!
Нощта на 1 януари 2021 беше кристална! Съвършеното начало на новата година. Въздухът не потрепва, небето е ясно, звездите блещукат като диаманти, пълна тишина, температурата е под нулата и ако не беше ярката луна, всичко щеше да бъде перфектно за заснемане на отдалечени галактически купове. Поради ярката луна обаче трябваше да се ориентирам към нещо по-ярко и класическо. Какво по-класическо от обект номер едно в прочутия каталог на Шарл Месие - Ракообразната мъглявина в съзвездието Бик! Насочих телескопа към М1. Нагревателната лента против конденз и измръзване, с която се сдобих наскоро, се грижеше много добре главното огледало на рефлектора да не замръзне. Това беше първият ми опит с тази придобивка и съм много доволен. Опасенията ми, че ще създава проблеми, се оказаха неоснователни.
Филтри: SVBONY UV IR CUT 1.25", TS-Optics Universal Contrast Filter 1.25''.
Софтуер: ASIImg, GIMP 2.10, DeepSky Stacker.
М1, Ракообразната мъглявина, е най-известният и забележим остатък от свръхнова в небето. Това са вековните останки от звездна експлозия, забелязана за първи път от китайски астрономи през 1054 г. Пулсар, сега неутронна звезда, въртяща се 30 пъти в секунда, лежи в центъра на мъглявината. Според китайските астрономи, свръхновата се е виждала на дневна светлина. Мъглявията остатък е открита от Джон Бевис през 1731 г. Шарл Месие я намира независимо през 1758 г., търсейки Халеевата комета при първото й предсказано завръщане. Месие първо помислил, че е намерил комета, но скоро осъзнал, че тя не се движи. Откриването на този обект го вдъхновява да състави прочутия си каталог с обекти, приличащи на комети, за да предотврати объркването им. Месие каталогизира мъглявината като първото вписване в своя списък и признава предишното й откритие от Бевис.
Филтри: SVBONY UV IR CUT 1.25", TS-Optics Universal Contrast Filter 1.25''.
Софтуер: ASIImg, GIMP 2.10, DeepSky Stacker.
Ракообразната мъглявина може да бъде открита доста лесно, на около 1° северозападно от звездата ζ Tauri - „Южния рог“ на Бика. Мъглявината свети с 8,4 зв. вел. и е с видими размери 6х4 дъгови минути. Лесно може да се види при ясно тъмно небе, но също толкова лесно може да се загуби във фоново осветление при по-неблагоприятни условия. M1 е разположена в полето на Млечния път и се вижда само като неясно петно в бинокъл 7x50 или 10x50. С малко повече увеличение се вижда като мъгляв овален обект, заобиколен от мъгла. По-малките инструменти потвърждават впечатлението на Месие, че M1 прилича на слаба комета без опашка. Започвайки от телескопи с диаметър около 80 мм., някои детайли във формата й стават очевидни, напомняйки петниста или ивична структура във вътрешните части. Само при отлични условия и при по-големи телескопи с диаметър най-малко 350 мм. нишките и фината й структура стават видими.
Снимките, направени през десетилетия, показват, че Ракообразната мъглявина видимо се разширява. Разстоянието до мъглявината се определя на около 6 300 св. г. М1 има физически размери около 13х11 светлинни години и се разширява с около 1 800 км/с. Видимата светимост на мъглявината е повече от 1 000 слънца. Общата й светимост във всички спектрални диапазони се оценява на над 75 000 слънца! Мъглявината се състои предимно от йонизиран хелий и водород, въглерод, кислород, азот, желязо, неон и сяра. Температурата й варира между 11 000 и 18 000 K. Пулсар в центъра на мъглявината се явява източник на силно магнитно поле. Този пулсар е колабиралото ядро на звездата, избухнала като свръхнова през 1054 г. Това е бързо въртяща се неутронна звезда, по-плътна от атомно ядро и съдържаща повече от 1,4 слънчеви маси, концентрирани в обем само 30 километра. Във видимата светлина пулсарът е от 16-та зв. вел. Екстремната енергия на пулсара създава необичайно динамичен регион в центъра на мъглявината, променящ се във времеви мащаб от само няколко дни.
Източник: SkySafari
Коментари
Публикуване на коментар