Неоформена огнена мъгла, хаотичен материал за бъдещи слънца

    Най-сетне ясна звездна нощ през зимата! Небето ми позволи да се порадвам на красотата му, преди да ме захлупи мъглата малко след полунощ. За щастие, през този сезон нощите започват рано и продължават дълго. Закъснях да заснема съединението между Юпитер и Сатурн, а и точно в този кратък интервал от денонощието в Мещица имаше гъста мъгла, която по-късно се разнесе. Тази нощ за първи път приведох в действие отдавна чакания фокален редуктор, който мина през дълъг път от умуване, смятане, рязане и преправяне, и най-сетне набедената ми за планетарна фотография конфигурация се превърна в истински инструмент за deep sky! За подкарването на редуктора специална благодарност дължа на приятелите от форума "Звездно общество". 

    Въоръжен с новата придобивка, която скъсява двойно експозицията и дава светосила f/3.5 при редукция приблизително 0.7, насочих телескопа към първия звезден обект, който заснех изобщо някога - голямата мъглявина М42 в Орион. Мъглявината "Орион", каталогизирана като Messier 42 или NGC 1976, е една от най-ярките мъглявини в небето и един от най-близките до Земята звездообразуващи региони. Благодатен обект за телескопи от всякакъв размер и може би най-изследваният и сниман обект в небето. М42 се вижда с просто око като мъгляво петно, заобикалящо звездата θ (тета) Orionis.

Голямата мъглявина в Орион М42, заснета на 19 декември 2020, 132 кадъра по 15 с.

Телескоп: Sky-Watcher 130/650, камера ASI ZWO 290MC, фокален редуктор TS-Optics Focal Reducer 1,25" 0.5x (ефективно 0.7х).
Филтри: SVBONY UV IR CUT 1.25", TS-Optics Universal Contrast Filter 1.25''.
Софтуер: APT, GIMP 2.10, DeepSky Stacker. 

    През 1610 г. Галилей открива няколко слаби звезди, когато за пръв път поглежда към този регион с телескопа си, но не успява да забележи и мъглявината. По-късно, през 1617 г., Галилей е погледнал по-отблизо звездата θ Orionis и установил, че тя е тройна, но отново не успял да види мъглявината. Кристиан Хюйгенс, чиято скица е публикувана за първи път, преоткриваа официално мъглявината през 1656 г., Едмонд Халей я включва в списъка си с мъглявини през 1716 г., а Шарл Месие я добавя като 42-ри обект към своя каталог. Месие за първи път забелязва мъглявината през 1769 г. заедно с три от централните й звезди. По-малката североизточна част на мъглявината също е добавена от Месие като номер 43. M42 и M43 са първите обекти в дълбоко небе, наблюдавани от Уилям Хершел, който в 1789 г. ги описва като „неоформена огнена мъгла, хаотичен материал за бъдещи слънца“. Газообразната природа на мъглявината "Орион" е разкрита през 1865 г. със спектроскопия, направена от Уилям Хъгинс. През 1880 г. Хенри Дрейпър прави първата снимка на мъглявината с 11-инчов рефрактор, отбелязвайки първия исторически случай на астрофотография в дълбоко небе!

Червени и синьо-виолетови области се виждат на снимки с продължителна експозиция. Червеният оттенък се излъчва от йонизиран водород. Синьо-виолетовото оцветяване е светлина от масивните звезди в сърцевината на мъглявината, отразена от фини междузвездни зърна прах. 

   Много е лесно да се намери мъглявината "Орион". М42 се вижда с просто око при добри условия като слабо сияние около звездата θ Orionis - средната звезда в меча на Орион.  Θ Orionis е изключително широк (135") двойник, чийто западен компонент - θ1 Orionis - е известната многократна звезда Трапец. M42 е най-добрият пример за дифузна емисионна мъглявина, видима за наблюдателите в средата на северното полукълбо, и е най-ярката дифузна мъглявина в небето, блестяща от 4 зв. величина. Освен това е голям обект, простиращ се над 1 градус в диаметър, и покрива повече от четири пъти площта на пълнолунието. M43 е ярка мъглява дъга на север, отделена от основната част на M42 с тъмна лента. Тази тъмна мъглявина се врязва в М42, образувайки характерната форма, наречена „Устата на рибата“. Светлите области от двете страни се наричат ​​"крила". Мъглявината "Орион" съдържа много млад разсеян звезден куп, в края на Устата на рибата, известен като клъстера Трапец поради астеризма, образуван от четирите му първични звезди. Две от тях могат да бъдат разделени на техните съставни двоични системи при добра видимост, от което се получават общо шест звезди. 

    Мъглявината "Орион" също е една от най-лесните и благодатни цели за любителите астрофотографи. Червени и синьо-виолетови области се виждат на снимки с продължителна експозиция. Червеният оттенък се излъчва от йонизиран водород. Синьо-виолетовото оцветяване е светлина от масивните звезди в сърцевината на мъглявината, отразена от фини междузвездни зърна прах. При визуални наблюдения се забеляза отличителен зеленикав оттенък на мъглявината. Този зеленикав външен вид е пъзел за астрономите в началото на 20-ти век, но сега е известно, че се причинява от радиация на двойно йонизиран кислород.

    M42 се намира на разстояние 1350 светлинни години и се оценява по размер на 24 светлинни години. Но мъглявината "Орион" е само малък осветен мехур на повърхността на много по-голям облак от газ и прах, който се простира над 10 градуса, покривайки половината от съзвездието Орион. Тази много по-голяма мъглявина е известна като молекулярния комплекс на Орион (OMC 1). Случайно виждаме тази структура приблизително лице в лице. Молекулярният облак на Орион се простира на няколко стотици светлинни години и включва примката на Барнард, мъглявината Конска глава, мъглявината Пламък и отражателната мъглявина М78. 

    M42 е най-близкият до Земята регион на масивно звездно образуване. Смята се, че най-младите и най-ярките звезди, които сега виждаме в мъглявината "Орион", са на по-малко от 100 000 години.  Някои от тези новородени звезди са особено масивни и излъчват големи количества йонизиращо ултравиолетово лъчение. Ултравиолетовата светлина на тези горещи звезди кара мъглявината да свети от флуоресценция. Комплексът с множество звезди Трапец е сред най-новите продукти на образуването на звезди в мъглявината Орион. Тази малка група от звезди от клас О и В е отговорна и за по-голямата част от ултравиолетовото лъчение, което йонизира мъглявината. Преди два милиона години този клъстер може да е бил домът на "избягалите звезди" AE Aurigae, 53 Arietis и μ Columbae, които в момента се отдалечават от мъглявината със скорости по-големи от 100 km/s.

    Мъглявината "Орион" съдържа около 700 звезди в различни етапи на формиране. Много от слабите звезди около Трапеца са толкова млади, че все още излъчват енергия от гравитационното свиване и все още не са се установили като стабилни звезди от главната последователност.  Други проучвания на мъглявината разкриват наличието на около 150 протопланетарни диска, подкрепящи мнението, че тези обекти са често срещани около младите звезди.

    Източник: SkySafari