Мъглявината Cederblad 214 и нейните "Стълбове на Сътворението"
NGC 7822 или Cederblad 214 е голяма емисионна мъглявина, разположена в съзвездието Цефей, точно на границата с Касиопея. Този тип мъглявини са трудни за визуално наблюдение. Изискват се апертури около 20 инча и много тъмно небе. Някои любители съобщават, че H-β филтърът може да ги направи по-достъпни и за по-малки инструменти. Ако подходите към този обект като към мъглявината Калифорния (NGC 1499), вероятно ще имате успех. Тази светеща звездообразуваща област се намира на ръба на гигантски молекулярен облак на около 3 000 светлинни години от нас. Комплексът обхваща емисионния регион Sharpless 2-171 и младия разсеян звезден куп Berkeley 59, чиито по-млади звезди са на възраст не повече от няколко милиона години! Комплексът включва и една от най-горещите звезди, открити в рамките на 1 kpc от слънцето - BD+66 1673. Това е затъмняваща двоична система, състояща се от O5 V звезда, която показва повърхностни температури от почти 45000 K и яркост 100 000 пъти повече от слънчевата. Звездата е един от основните източници на светлина в мъглявината, оформяйки образуванията на комплекса, подобни на известните „Стълбове на Сътворението“ в мъглявината Орел. Звездите могат да се образуват чрез гравитационен колапс в тези стълбове, но звездните ветрове и радиацията в крайна сметка ще ги разрушат.
Характеристики на мъглявината NGC 7822 (Ced 214)
- Съзвездие: Цефей
- Видима зв. вел.: +10.0
- Видими размери: 50.0' x 40.0'
- Разстояние: 3000 св. г.
Заснех мъглявината NGC 7822 в рамките на две пълни нощи, използвайки филтър за светлинно замърсяване NEODYMIUM на Baader и филтър за подобряване на контраста Optolong UHC. Първият беше абсолютно задължителен, защото североизточният ми хоризонт е силно замърсен от светлините на столицата, въпреки че ни делят 30 км. и Люлин планина. Втория филтър сложих заради експеримента. Освен филтрите, снабдих камерата и с фокален редуктор с ефективна редукция 0.7. С това постигнах f/3.3. След като засеверих максимално добре с помощта на SharpCap, този път за първи път снимах с експозиция 5 мин. Почти нямаше кадри за изхвърляне поради разтягане на звездите (само малко на брой инцидентни трепвания). Повечето изхвърлени кадри бяха заради сателити или самолети. Настроих камерата да снима на gain 111. След като експериментирах с други обекти, се уверих, че най-добре е да слушам производителя, според когото gain 111 дава най-добър dynamic range. За двете нощи събрах 94 светли кадъра. Към тях добавих и доволно количество калибриращи. Резултата от DSS обработих първо в Siril (photmetric color calibration, stretch tec.) и довърших в Affinity Photo. В процеса на обработка минах през множество варианти, но накрая се спрях на този.
![]() |
Как да намерите Ced 214 |
Коментари
Публикуване на коментар