Голямата мъглявина в Орион (М42). 40 мин. интеграция.

-

    Орион е съзвездието, което царува над зимното небе. Малко преди края на неговото царуване реших да преместя телескопа, за да го насоча макар и закратко към М42 - Голямата мъглявина. "Сиингът" беше много лош (видимо от артефактите по фона), но трябваше да "поизтупам" телескопа след близо едномесечна почивка. Ако имам възможност, ще се позанимавам още, преди да слезе вече прекалено ниско над хоризонта. Ярки обекти като "Орион" трябва да се снимат с кратки експозиции, особено при системи с по-късно фокусно и голяма светлосила. В противен случай, ядрото става прекалено ярко и се "изпича", като се губи детайлност и не могат да се покажат звездите от кратната система в центъра на мъглявината. Ето защо, за предпочитане е натрупването на множество на брой кадри с кратка експозиция (в моя случай, не повече от 30 сек. на кадър).

    Снимката е резултат от около половин час интеграция при експозиции от 15 и 30 сек. 

Голямата мъглявина в Орион (М42)
18 март 2022, с. Мещица, обл. Перник.
Общо време на интеграция: 40 мин.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -20C, gain 54, exp. 15 s.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Филтър: Optolong L-eNhance.
Обработка: Siril, Gimp




Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Методи за наблюдение на екзопланети с любителски средства

-
Изображение
     През 1995 г. е открита първата екзопланета 51 Pegasi b, обикаляща около звезда от главната последователност. Оттогава от "Кеплер" и други кодмически и наземни обсерватории са потвърдени над 5,000 екзопланети. Астрономите-любители успешно откриват екзопланети от поне едно десетилетие и го правят с невероятна точност! Нещо повече, те са в състояние да извършват такива наблюдения със същото оборудване, което използват за създаване на страхотно изглеждащи снимки на дълбокото небе или светлинни криви на променливи звезди.  Наблюденията на астрономите-любители също предоставят ценни данни в подкрепа на изследванията на екзопланети. През 2004 г. екип от професионални астрономи и астрономи-любители си сътрудничи по проекта XO, в резултат на който са открити няколко екзопланети. С изключение на този проект, повечето от досегашните усилия на любителите в областта на екзопланетите са насочени към откриване на вече "открити" екзопланети. Тези наблюдения помагат за прецизир
Прочетете още

AM Herculis - прототип на екзотичен клас катаклизмични променливи

-
Изображение
     Екзотичната звезда АМ Херкулис е прототип на звездите от типа "AM Her" или т. нар. "полари" - уникален клас катаклизмични променливи, при които магнитното поле на първичната звезда (бяло джудже) напълно доминира върху акреционния поток на системата. С откриването на AM Her идват и откриването на "поларите" и наученият урок, че дори познати обекти могат да разкрият вълнуващи неща, ако към тях се подходи по правилния начин. AM Her е открита през 1923 г. от М. Волф в Хайделберг, Германия, по време на рутинно търсене на променливи звезди. Тогава тя е включена в Общия каталог на променливите звезди като неправилна променлива звезда с диапазон от 12-а до 14-а звездна величина. Вписването остава такова до 1976 г., когато най-накрая е разкрита истинската сложност на AM Her. Берг и Дюти от Университета в Рочестър (1977 г.) първоначално изказват предположението, че AM Her може да е оптичен аналог на слабия рентгенов източник 3U 1809+50, който е открит от първи
Прочетете още

Ударни вълни и взрив: първите дни на свръхновите!

-
Изображение
     Какво се случва, когато една звезда експлодира?      Когато звезда с голяма маса достигне края на живота си, тя умира в много ярка и силна експлозия, наречена свръхнова с колапс на ядрото (CCSN). Вижте тази статия, в която се разказва за симулирането на колапс на ядрото! Докато звездата с голяма маса преминава през етапите на своя живот, тя бавно слива водорода във все по-тежки елементи в ядрото си, като се придвижва нагоре по периодичната таблица, докато не се окаже с желязно ядро. След като звездата произведе желязо обаче, тя спира да слива по-тежки елементи. Желязото не може да се превърне в нещо по-тежко без добавяне на допълнителна енергия. Следователно, щом в ядрото на звездата има достатъчно желязо, ядреният синтез спира и изтичането на радиационно налягане от центъра на звездата се прекратява. Това води до колапс на ядрото на звездата под действието на собствената ѝ гравитация, при което се образува CCSN. Всички свръхнови са невероятно ярки. Една свръхнова може да излъчи о
Прочетете още