Орион (М42) в края на сезона. Водовъртеж (М51) - допълнена.

-

     Съществува погрешно мнение, че Голямата мъглявина (М42) в Орион е лесна за заснемане, защото е ярка. Тя даже се вижда с просто око, да не говорим с астрофотографска техника. Оказва се, че това не я прави непременно лесна. Изобщо, всеки обект си има особености. Този обект изисква добро познаване на особеностите на техниката. Например, моята камера е с малък пиксел, който лесно се пълни. Това означава, че при един ярък обект като тази мъглявина една по-дълга експозиция би дала по-лош резултат, отколкото множество по-кратки. Ядрото на мъглявината ще се "изпече", а там има интересни детайли и скрита кратна звезда, която най-често напълно се заличава в повечето обработки. Реших да използвам последните възможни вечери (мартенското новолуниие), преди обектът да слезе прекалено ниско над хоризонта и сезонът му да отмине. Преместих телескопа на подходящо място, защото до този момент тя беше недостъпна за мен. Средно за около 40 минути на вечер, за 3 вечери натрупах кадри от по 15 и 30 секунди експозиции. Направих и малко на 1 минута. Общата интеграция стана 1 ч. и 20 мин. Постарах се да обработя материала така, че да не се "замаже" ядрото на мъглявината. В същото време, трябваше се опитам да изкарам на бял свят и по-тъмните части и мъглявости. Обработката направих със Siril и Gimp. Полученият резултат е може би окончателен за този сезон. Наесен, когато мъглявината отново започне да става видима, ако сме живи и здрави, може да продължа да я снимам. "Орион" е обект, който всеки астрофотограф трябва да има в портфолиото си.


Голямата мъглявина в Орион (М42)
18, 25, 26 март 2022, с. Мещица, обл. Перник.
Общо време на интеграция: 1ч. 20 мин.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -20C, gain 54, exp. 15, 30, 60 s.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Филтър: Optolong L-eNhance.
Обработка: Siril, Gimp


    През изминалия уикенд на сухи и безлунни нощи реших да добавя и малко експозиции към Водовъртежа (М51), с който се занимавах преди повече от 2 месеца. Така натрупаното време стана повече от 7 часа!


Галактиката Водовъртеж (М51) с кропване
6 унуари, 18 март 2022, с. Мещица, обл. Перник.
Общо време на интеграция: 7 ч. 45 мин.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -20C, gain 54, exp. 15 s.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Филтър: Optolong L-eNhance, Baader Planetarium SkyGlow NEODYMIUM 
Обработка: Siril, Gimp


Оригинален кадър


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голямата мъглявина в Орион М42 - пролетна среща!

-
Изображение
     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...
Прочетете още

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о...
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват ...
Прочетете още