Мъглявината Конска глава, Пламтяща звезда в HαRGB и други нови обекти

-

    В седмицата от 16 до 20 окт. 2022 сме свидетели може би на най-хубавите звездни нощи за цялата година. За съжаление, не мога да ги оползотворя 100%, защото ще повлияе на работоспособността ми, но поне на 50% става. Посъбрах материал от стари обекти и започнах нови. Рядко споделям неща, за които мога да кажа, че са готови. В това занимание почти всичко е винаги "in progress". Виждаш стари неща с нови очи, непрекъснато се учиш и се връщаш към предишни проекти с новите знания, за да провериш дали не можеш да направиш нещо повече. Много полезен подход за всичко в живота.

    Всички снимки са направени с една и съща техника, но във времето при някои подходът се е сменял, както и начинът на обработка. Експозициите са между 2 и 10 минути, средната интеграция на повечето обекти е около 5 часа, като има и такива с над 10 часа:

  • Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian.
  • Камера: ASI 183MC Pro, охладена до -10C.
  • Монтировка: EQ5.
  • Гидираща камера: ASI 290MC. 
  • Филтри: Baader NEODYMIUM, Optolong l-eNhance
  • Заснемане: INDIGO, APT
  • Обработка: Siril, Gimp

Мъглявината Конска глава (IC434) с Hα филтър Optolong l-eNhance

    Любим обект, за който отдавна си бях планирал да го заснема както трябва. Разказвал съм за мъглявината в стара публикация, когато все още се борех с първата ми астрофотографска система, която по начало не беше много астрофотографска. Вж. тук. През изминалия месец, събрах малко над 6 часа при експозиция 10 мин.


Мъглявината Конска глава, 6 ч. интеграция


IC2177 (Seagull Nebula) и IC417 (Spider Nebula) - моите нови обекти

    През изминалата седмица започнах и два нови обекта. Повече за тях ще разкажа, когато натрупам достатъчно материал. Единият е мъглявината IC417 (Spider Nebula) в Колар, разположена съвсем близо до Пламтящата звезда. Попаднах на нея случайно преди година и я набелязах още тогава. Направиха ми впечатление ярките шарени звезди (синя и жълта) в близост до обекта. Паякът излиза бавно. Другият обект е мъглявината IC2177 (Seagull Nebula) или по-точно част от нея. Тъй като обектът не се събира в полето на сегашната ми система, реших да се фокусирам върху един детайл. От двата обекта съм събрал около 3-4 часа.


IC417 (Spider Nebula): около 8 часа при експозиция 10 мин


IC2177 (Seagull Nebula): около 4 часа при експозиция 10 мин



Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о
Прочетете още

На лов за призраци в Касиопея. Gamma Cassiopeiae Nebula.

-
Изображение
    Звездното небе крие неподозирани тайни. Едва ли има човек, който да не разпознава съзвездието Касиопея с неговия характерен астеризъм - обърнатата наобратно буква W. Касиопея е северно полярно съзвездие, което означава, че то никога не залязва. Това не означава, че може да бъде снимано по всяко време, защото трябва да се издебне момент, когато се издига достатъчно високо над хоризонта, а за тази задача идеалният сезон е късното лято и ранната есен. С две думи - август и септември! Звездата γ Cas (произнася се "Гама Касиопее" = Гама от Касиопея) е променлива двойна звезда от +2.2 звездна величина. Това е гореща синя звезда от клас B0, която е 40 хиляди пъти по-ярка от Слънцето, а температурата на повърхността й достига 25 000 К. С маса, 15 пъти превишаваща масата на Слънцето, един ден, когато изчерпа горивото си от водород, Гама от Касиопея ще избухне в свръхнова.       Наблюденията показват, че звездата има променлива яркост, като в максималния си блясък тя превъзхожда и
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват горивото си и умират, връщайк
Прочетете още