Сапфир в крака на Херкулес

-

    Abell 39 (или ARO 180) е планетарна мъглявина с ниска повърхностна яркост в съзвездието Херкулес.  Намира се на около 3.300 светлинни години от Земята и на 4.600 светлинни години над равнината на галактиката. Тя е почти идеално сферична и също така една от най-големите известни сфери с радиус около 1,3 светлинни години. Централната звезда се пада малко западно от центъра с около 2″ или 0,1 светлинни години. Масата на централната звезда се оценява на около 0,61 M☉, като материалът в планетарната мъглявина съставлява още 0,6 М☉. Тази планетарна мъглявина има почти еднородна сферична обвивка. Централната звезда е класифицирана като звезда подджудже от клас О (горещи сини джуджета) с повърхностна температура 8.869 K. Яркият ръб на планетарната мъглявина е със средна дебелина около 10,1″ или около 0,34 светлинни години. Има слаб ореол, който се простира на около 18″ отвъд яркия ръб, което дава пълен диаметър от около 190″. В близост до мъглявината се виждат фонови галактики, а някои от тях могат да се видят през полупрозрачната мъглявина. Кислородът в мъглявината е само около половината на количеството, което се намира нашето слънце.


Мъглявината Abell 39 (ARO 180) в Херкулес
Композиция: OIII+Ha+RGB
Интеграция: 10 ч 20 м
март 2023 г., с. Мещица
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian.
Камера: ASI 533MM Pro, -20C, gain 0, offset 10.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set.
Филтри: Astronomik Hα, OIII 36mm, ZWO RGB
Заснемане: INDIGO (Linux)
Обработка: Siril, Gimp, Affinity Photo




Мъглявината Abell 39 (ARO 180) в Херкулес - детайл (crop)

    Заснех мъглявината с кислороден филтър OIII, добавих съвсем малко Hα, тъй като при този обект почти не се среща, и добавих 2,5 ч. RGB данни. Сглобих резултата в Siril с RGB Compose и почти без никаква кой знае каква обработка излезе синкавата полупрозрачна сфера, която исках да видя.





Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Променливите звезди: какво представляват и защо трябва да ги наблюдаваме?

-
Изображение
     Променливите звезди са звезди, които променят яркостта си. Промените в яркостта на тези звезди могат да варират от хилядна част от звездната величина до двадесет звездни величини за периоди от части от секундата до години, в зависимост от вида на променливата звезда. Познати и каталогизирани са над 1 000 000 променливи звезди, а за още много хиляди се предполага, че са променливи.      Съществуват редица причини, поради които променливите звезди променят яркостта си. Например пулсиращите променливи звезди се раздуват и свиват поради вътрешни сили. Затъмняваща се двойна звезда намалява яркостта си, когато е затъмнена от слаб спътник, а след това се увеличава, когато затъмняващата звезда се отдалечи от пътя си. Някои променливи звезди всъщност са изключително близки двойки звезди, които си разменят маса, докато едната звезда отнема атмосферата на другата.      Различните причини за промяната на светлината при променливите звезди са стимул за класифициране на звездите в различни кате
Прочетете още

Методи за наблюдение на екзопланети с любителски средства

-
Изображение
     През 1995 г. е открита първата екзопланета 51 Pegasi b, обикаляща около звезда от главната последователност. Оттогава от "Кеплер" и други кодмически и наземни обсерватории са потвърдени над 5,000 екзопланети. Астрономите-любители успешно откриват екзопланети от поне едно десетилетие и го правят с невероятна точност! Нещо повече, те са в състояние да извършват такива наблюдения със същото оборудване, което използват за създаване на страхотно изглеждащи снимки на дълбокото небе или светлинни криви на променливи звезди.  Наблюденията на астрономите-любители също предоставят ценни данни в подкрепа на изследванията на екзопланети. През 2004 г. екип от професионални астрономи и астрономи-любители си сътрудничи по проекта XO, в резултат на който са открити няколко екзопланети. С изключение на този проект, повечето от досегашните усилия на любителите в областта на екзопланетите са насочени към откриване на вече "открити" екзопланети. Тези наблюдения помагат за прецизир
Прочетете още

AM Herculis - прототип на екзотичен клас катаклизмични променливи

-
Изображение
     Екзотичната звезда АМ Херкулис е прототип на звездите от типа "AM Her" или т. нар. "полари" - уникален клас катаклизмични променливи, при които магнитното поле на първичната звезда (бяло джудже) напълно доминира върху акреционния поток на системата. С откриването на AM Her идват и откриването на "поларите" и наученият урок, че дори познати обекти могат да разкрият вълнуващи неща, ако към тях се подходи по правилния начин. AM Her е открита през 1923 г. от М. Волф в Хайделберг, Германия, по време на рутинно търсене на променливи звезди. Тогава тя е включена в Общия каталог на променливите звезди като неправилна променлива звезда с диапазон от 12-а до 14-а звездна величина. Вписването остава такова до 1976 г., когато най-накрая е разкрита истинската сложност на AM Her. Берг и Дюти от Университета в Рочестър (1977 г.) първоначално изказват предположението, че AM Her може да е оптичен аналог на слабия рентгенов източник 3U 1809+50, който е открит от първи
Прочетете още