Сапфир в крака на Херкулес

-

    Abell 39 (или ARO 180) е планетарна мъглявина с ниска повърхностна яркост в съзвездието Херкулес.  Намира се на около 3.300 светлинни години от Земята и на 4.600 светлинни години над равнината на галактиката. Тя е почти идеално сферична и също така една от най-големите известни сфери с радиус около 1,3 светлинни години. Централната звезда се пада малко западно от центъра с около 2″ или 0,1 светлинни години. Масата на централната звезда се оценява на около 0,61 M☉, като материалът в планетарната мъглявина съставлява още 0,6 М☉. Тази планетарна мъглявина има почти еднородна сферична обвивка. Централната звезда е класифицирана като звезда подджудже от клас О (горещи сини джуджета) с повърхностна температура 8.869 K. Яркият ръб на планетарната мъглявина е със средна дебелина около 10,1″ или около 0,34 светлинни години. Има слаб ореол, който се простира на около 18″ отвъд яркия ръб, което дава пълен диаметър от около 190″. В близост до мъглявината се виждат фонови галактики, а някои от тях могат да се видят през полупрозрачната мъглявина. Кислородът в мъглявината е само около половината на количеството, което се намира нашето слънце.


Мъглявината Abell 39 (ARO 180) в Херкулес
Композиция: OIII+Ha+RGB
Интеграция: 10 ч 20 м
март 2023 г., с. Мещица
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian.
Камера: ASI 533MM Pro, -20C, gain 0, offset 10.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set.
Филтри: Astronomik Hα, OIII 36mm, ZWO RGB
Заснемане: INDIGO (Linux)
Обработка: Siril, Gimp, Affinity Photo




Мъглявината Abell 39 (ARO 180) в Херкулес - детайл (crop)

    Заснех мъглявината с кислороден филтър OIII, добавих съвсем малко Hα, тъй като при този обект почти не се среща, и добавих 2,5 ч. RGB данни. Сглобих резултата в Siril с RGB Compose и почти без никаква кой знае каква обработка излезе синкавата полупрозрачна сфера, която исках да видя.





Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о
Прочетете още

На лов за призраци в Касиопея. Gamma Cassiopeiae Nebula.

-
Изображение
    Звездното небе крие неподозирани тайни. Едва ли има човек, който да не разпознава съзвездието Касиопея с неговия характерен астеризъм - обърнатата наобратно буква W. Касиопея е северно полярно съзвездие, което означава, че то никога не залязва. Това не означава, че може да бъде снимано по всяко време, защото трябва да се издебне момент, когато се издига достатъчно високо над хоризонта, а за тази задача идеалният сезон е късното лято и ранната есен. С две думи - август и септември! Звездата γ Cas (произнася се "Гама Касиопее" = Гама от Касиопея) е променлива двойна звезда от +2.2 звездна величина. Това е гореща синя звезда от клас B0, която е 40 хиляди пъти по-ярка от Слънцето, а температурата на повърхността й достига 25 000 К. С маса, 15 пъти превишаваща масата на Слънцето, един ден, когато изчерпа горивото си от водород, Гама от Касиопея ще избухне в свръхнова.       Наблюденията показват, че звездата има променлива яркост, като в максималния си блясък тя превъзхожда и
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват горивото си и умират, връщайк
Прочетете още