NGC4725 - Спирална галактика в Косите на Вероника

    NGC 4725 е пресечена спирална галактика с подчертана пръстеновидна структура, разположена в съзвездие Косите на Вероника, близо до северния галактичен полюс. Открита е от Уилям Хершел през 1785 г. Галактиката се намира на разстояние около 40 млн. св. г. от Млечния път. NGC 4725 е най-яркият член на групата Coma I от облака Coma-Sculptor, въпреки че е сравнително изолирана от останалите членове на тази група. Тази галактика взаимодейства със съседната спирална галактика NGC 4747, като спиралните ѝ ръкави показват признаци на изкривяване. Двойката има ъглово разстояние от 24′, което съответства на прогнозирано линейно разстояние от 370 хил. св. г. 


NGC4725 - Спирална галактика в Косите на Вероника
Композиция: LRGB
Интеграция: 4 часа
март 2023 г., с. Мещица
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian.
Камера: ASI 533MM Pro, -20C, gain 0, offset 10.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set.
Филтри: ZWO RGB
Заснемане: INDIGO (Linux)
Обработка: Siril, Gimp, Affinity Photo

    Това е предполагаема Сийфъртова галактика със свръхмасивна черна дупка в ядрото. Морфологичната класификация на тази галактика означава особена, слабо набраздена спирална галактика с пълен пръстен около централната й преграда и малко по-плътно набраздени спирални ръкави. Всъщност тя е с двойни прегради - характеристика, която се среща сред около една трета от всички пресечени спирални галактики. Галактичната равнина е наклонена на около 46° спрямо линията на наблюдение от Земята.

    Пръстеновидната структура на галактиката е област на звездообразуване. Има компактен радиоизточник, разположен на около 6,2 хил. св. г. от ядрото. Тъй като на това място няма оптичен аналог, това може да е област на звездообразуване, която е силно затъмнена от прах.


Обработка на Тихомир Тодоров от същия материал, за която благодаря!


Коментари

Популярни публикации от този блог

Класификация на високоенергийните обекти

На лов за призраци в Касиопея. Gamma Cassiopeiae Nebula.

Звездна еволюция