Ярката свръхнова SN 2023ixf в М101 изглежда достигна максимума си!

-

    Ярка свръхнова от тип II (колапс на ядро) се наблюдава в близката галактика М101. Наблюдения във всеки диапазон са добре дошли от любители и професионалисти. Времето не позволява да се включа активно в кампанията, но в нощта на 23 срещу 24 май успях да я заснема.

    Спектралните снимки показват, че SN 2023ixf е свръхнова от тип II - катастрофално разрушаване на застаряваща звезда свръхгигант. Масивните слънца сливат по-прости елементи в по-сложни, чак до желязо. Всяка стъпка освобождава енергия, която се противопоставя на силата на гравитацията и стабилизира звездата. Но всичко свършва при желязото. Стабилно като тухлена къща, то се нуждае от огромно количество енергия, за да се синтезира - енергия, която звездата не може да произведе. След като вече не е в състояние да се противопостави на гравитационната сила, звездата внезапно се срива. Материалът, който пада навътре, се отблъсква от свиващото се ядро, създавайки ударни вълни, които отскачат навън и разкъсват свръхгиганта в титанична експлозия. Свръхновите от тип II оставят след себе си неутронна звезда или черна дупка - малък остатък от един голям живот.


Свръхновата SN 2023ixf в галактиката М101, съзв. Голяма мечка
Визуална звездна величина 11,05 във V
23 май 2023, с. Мещица
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian.
Камера: ASI 533MM Pro, -20C, gain 0, offset 10.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set.
Филтър: Johnson V (фотометричен)
Заснемане: INDIGO (Linux)
Фотометрия във VPhot

    Изглежда измерената 11,05 зв. вел. е и максимумът на звездата, съдейки по светлинната крива, в която последните точки илюстрират данните от моето наблюдение.


Крива на блясъка на свръхновата SN 2023ixf по данни от AAVSO, визуализирани във VStar
Данните са към момента на моето наблюдение, проведено на 23 май 2023 вечерта



Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голямата мъглявина в Орион М42 - пролетна среща!

-
Изображение
     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...
Прочетете още

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о...
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват ...
Прочетете още