Астро Лаб 2023 и Призраците на Гама от Касиопея от НАО Рожен

    От 17 до 20 август на Рожен се проведе Астро Лаб 2023. Организатори на събитието бяха Ивайло и Мария Стойнови (APT). Това беше една чудесна сбирка, която премина в приятелска атмосфера, разгорещени дискусии, полезен обмен на ноу-хау и опит. Хубавото време допринесе, но най-голямото попадение бяха лекциите. Всички лектори показаха дълбоко познаване на материята, в която работят, искрено желание за споделяне и стремеж да заразят аудиторията с темите, на които са се посветили и които ги вълнуват. 

Някой преброи 35 телескопа на площадката на НАО Рожен

    Румен Богдановски направи две чудесни образователни лекции, като разби всички битуващи митове за гидирането и ни въведе в спектроскопията, показвайки ни как учените научават тайни и детайли от природата на космическите обекти. Венцислав Бодаков ни разказа за проекта Global Meteor Network и ни разкри подробности за българското участие в него, като сподели подробности относно реализацията на метеорната станция на сдружение "Звездно общество" на Рожен, как е изградена, каква работа върши денонощно, 365 дни в годината и разбира се, не се скъпи да покаже изобилие от снимки на впечатляващи метеори и редки атмосферни явления, засечени от нашата станция. Спас Славчев сподели ценния си опит от планетарната фотография и мисля, че запали други да се заемат също с този съвсем самостоятелен клон на астрофотографията, който изисква много търпение, отдаденост и непрестанен стремеж към самоусъвършенстване. Като казахме съвършенство, да не пропуснем видео лекцията на Тихомир Тодоров за обработка на снимки от дълбокото небе с необятния PixInsight, безкрайните му тайни и възможности. Любителите на визуалната астрономия имаха възможност да се насладят на Роженското небе с най-големия любителски телескоп в България (50 см. диаметър), старателно обгрижвани от Цветан Георгиев, който има вградено GoTo в главата си и е жив звезден атлас.  За мен събитието беше още по-ценно с това, че участвах и в наблюдения с телескопите на НАО Рожен, което допълнително сложи черешката на тортата от впечатления и емоции.

Новият телескоп на НАО Рожен (1,5 м), обсерваторията на сдружението "Звездно общество", която вече е изцяло дистанционно управляема и моят скромен инструмент, с който свърших толкова много полезна работа напоследък, че един ден ще му издигна паметник.

    Не може астро събитие да не мине и без новина за научната общност. С Румен Богдановски обявихме ранни резултати от 5-месечните ни наблюдения на катаклизмичната променлива AM Her, на която вече смело можем да кажем, че сме открили непознат досега период, който навежда над съществуването на трето тяло в системата или може би нещо друго, върху което научният анализ тепърва ще работи. 

"Из живота на катаклизмичните променливи звезди"
Лекция за фотометрията и за опита ми от 5-месечните наблюдения на катаклизмичната променлива AM Her, на която открихме нов период с все още неизвестна причина.

    Имах 4 относително добри и ясни нощи (с изключение на третата, която успяхме да ползваме дополовина заради облаци). Първите две правих патрул на AM Her, като едната нощ правихме синхрон и с 60-см Касегрен от телескопите на НАО Рожен.

С Георги Латев от Института по астрономия към БАН наблюдаваме AM Her от 60-см телескоп на НАО Рожен.

    В останалите две нощи се захванах с един труден за мен обект, който се опитвам да заснема не за първи път, но досега винаги е било с цветната камера и резултатът не ме е удовлетворявал особено. Този път, въоръжен с моно камера, която е много по-чувствителна, и теснолентов филтър Hα, отново насочих телескопа към Касиопея. Направих около 5 часа водород и около 2 допълнително RGB за цвета на звездите. Материала обработих в SiriL и Gimp.

Призракът на Гама от Касиопея (IC63)
НАО Рожен, август 2023
Интеграция 7 часа
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian.
Камера: ASI 533MM Pro, gain 0, offset 10.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm GuideScope.
Филтри: Astronomik Hα, ZWO RGB Filter Set
Заснемане: INDIGO (Linux)
Обработка: Siril, Gimp

    Мощните изхвърляния на енергия от горещи звезди могат да извайват зловещо изглеждащи фигури с дълги воали от газ и прах. Един поразителен пример е "Призракът на Касиопея", официално известен като IC 63, разположен на 550 светлинни години в съзвездието Касиопея. Ефирното сияние на мъглявината може да напомня на хората за призраци като тези, за които съобщават изследователите на паранормални явления. В действителност това е просто водород, който е бомбардиран от ултравиолетово лъчение от близката звезда син гигант Гама Касиопея, която го кара да свети в червена светлина. Синият цвят е от светлината, отразена от праха на мъглявината. Мъглявината IC 63 не е единственият обект под влиянието на ослепителната звезда, която отделя енергия, равна на тази на 34 000 слънца. Мъглявината "Призрак" е част от много по-голяма мъглява област около Гама Касиопея, която е с размери около два градуса на небето - приблизително четири пъти по-широка от пълната Луна. Съзвездието Касиопея се вижда всяка ясна нощ от средните северни и по-високи географски ширини /IC 63 Ghost Nebula/.