Фотометрия на свръхновата SN2024gy

-

    Свръхновата SN2024gy е открита на 5 януари 2024 от известния японски откривател на свръхнови Коичи Итагаки. При откриването си звездата е била от 16 зв. вел. След проведеното рано тази сутрин наблюдение фотометрията на заснетите кадри в ASTAP и VPhot показа яркост от 13.4 зв. вел. във V. Това означава, че свръхновата бързо повишава яркостта си и достигането на максимума тепърва предстои. Свръхновата е класифицирана като тип 1a - термоядрена експлозия на бяло джудже. Този тип експлозии са едни от най-мощните във вселената.


    Галактиката - домакин

    NGC 4216 е ярка, тънка галактика с форма на вретено в галактическия куп Дева. Тя е с видима звездна величина 10. Около източната страна на ядрото се вижда силует на тъмна ивица. NGC 4216 е богата на метали междинна спирална галактика, отдалечена на около 40 милиона светлинни години.





Място: 2353 Мещица, България

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Методи за наблюдение на екзопланети с любителски средства

-
Изображение
     През 1995 г. е открита първата екзопланета 51 Pegasi b, обикаляща около звезда от главната последователност. Оттогава от "Кеплер" и други кодмически и наземни обсерватории са потвърдени над 5,000 екзопланети. Астрономите-любители успешно откриват екзопланети от поне едно десетилетие и го правят с невероятна точност! Нещо повече, те са в състояние да извършват такива наблюдения със същото оборудване, което използват за създаване на страхотно изглеждащи снимки на дълбокото небе или светлинни криви на променливи звезди.  Наблюденията на астрономите-любители също предоставят ценни данни в подкрепа на изследванията на екзопланети. През 2004 г. екип от професионални астрономи и астрономи-любители си сътрудничи по проекта XO, в резултат на който са открити няколко екзопланети. С изключение на този проект, повечето от досегашните усилия на любителите в областта на екзопланетите са насочени към откриване на вече "открити" екзопланети. Тези наблюдения помагат за прецизир
Прочетете още

AM Herculis - прототип на екзотичен клас катаклизмични променливи

-
Изображение
     Екзотичната звезда АМ Херкулис е прототип на звездите от типа "AM Her" или т. нар. "полари" - уникален клас катаклизмични променливи, при които магнитното поле на първичната звезда (бяло джудже) напълно доминира върху акреционния поток на системата. С откриването на AM Her идват и откриването на "поларите" и наученият урок, че дори познати обекти могат да разкрият вълнуващи неща, ако към тях се подходи по правилния начин. AM Her е открита през 1923 г. от М. Волф в Хайделберг, Германия, по време на рутинно търсене на променливи звезди. Тогава тя е включена в Общия каталог на променливите звезди като неправилна променлива звезда с диапазон от 12-а до 14-а звездна величина. Вписването остава такова до 1976 г., когато най-накрая е разкрита истинската сложност на AM Her. Берг и Дюти от Университета в Рочестър (1977 г.) първоначално изказват предположението, че AM Her може да е оптичен аналог на слабия рентгенов източник 3U 1809+50, който е открит от първи
Прочетете още

Ударни вълни и взрив: първите дни на свръхновите!

-
Изображение
     Какво се случва, когато една звезда експлодира?      Когато звезда с голяма маса достигне края на живота си, тя умира в много ярка и силна експлозия, наречена свръхнова с колапс на ядрото (CCSN). Вижте тази статия, в която се разказва за симулирането на колапс на ядрото! Докато звездата с голяма маса преминава през етапите на своя живот, тя бавно слива водорода във все по-тежки елементи в ядрото си, като се придвижва нагоре по периодичната таблица, докато не се окаже с желязно ядро. След като звездата произведе желязо обаче, тя спира да слива по-тежки елементи. Желязото не може да се превърне в нещо по-тежко без добавяне на допълнителна енергия. Следователно, щом в ядрото на звездата има достатъчно желязо, ядреният синтез спира и изтичането на радиационно налягане от центъра на звездата се прекратява. Това води до колапс на ядрото на звездата под действието на собствената ѝ гравитация, при което се образува CCSN. Всички свръхнови са невероятно ярки. Една свръхнова може да излъчи о
Прочетете още