Светлинна крива на пулсиращата променлива GSC 03413-00339 в съзвездие Рис

    Периодът на пулсациите на GSC 03413-00339 е само 58 минути! Този клас променливи звезди работят като швейцарски часовник и подобно на цефеидите се ползват от астрономите за "стандартни свещи" при определяне на разстояния във Вселената. 03413-00339 е от типа δ Scuti (Делта от Щит). Попаднах на нея "без да искам". Може да се каже, че тя се вмъкна като натрапник, докато правих фотометрията на XO-2 N по време на пасаж на екзопланета. Погрешка бях сложил 03413-00339 в списъка със стандарти и светлинната крива, която получих, се характеризираше със странни и доста праволинейни вълнообразни вариации. Виновник за тези смущения беше тази краткопериодична пулсираща променлива. Когато я изключих от стандартите, нещата се оправиха. За хората звездите се свързват с нещо статично, което си седи там на небето и не се променя с векове. Истината е съвсем различна. Няма нищо статично във Вселената, а някои от звездите приличат буквално на дискотека.

    Звездите "Делта от Щит" се намират в т.нар. ивица на нестабилност - област от диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел, в която звездите могат да претърпят самовъзбудени осцилации. Задвижващият механизъм на тези осцилации е специална област от звездната вътрешност, където атомите на водорода или хелия преминават от частично към напълно йонизирано състояние. Когато йонизацията в тези области се увеличава, непрозрачността на материала се усилва и блокира светлината, която се опитва да излезе навън. Повишената топлина и налягане започват да изтласкват външните слоеве на звездата навън, което повишава прозрачността на материала и през него започва да преминава повече светлина. Когато слоевете отново паднат навътре под действието на гравитацията цикълът се повтаря. Промяната в яркостта се дължи на промените в температурата и радиуса на звездата, предизвикани от тези движения. При някои звезди от типа δ Scuti повърхността също претърпява промени в радиуса и температурата, но по асиметричен начин. Тъй като звездата е триизмерен обект, в нея могат да бъдат възбудени голям брой резонансни режими, всеки от които има уникален период на пулсация. 

    Нашето Слънце има богат пулсационен спектър от хиляди радиални и нерадиални режими. Слънцето често е сравнявано с гигантска камбана, която звъни в космоса, и няколко обсерватории тук, на Земята, и в космоса са посветени на "прослушването" на вибрациите, които нашето Слънце издава. Изследването на тези режими ни позволява да прецизираме моделите на слънчевата вътрешност. Изследването на вибрациите на Слънцето е известно като хелиосеизмология, а изследването на пулсиращите звезди като цяло е известно като астросеизмология. 

Източник: AAVSO