Астролюбител / Никола Антонов

     Жабешки хор, далечен кучешки лай, тайнствена луна, забулена в тънки облаци, “щурците пеят литургия” (откраднато от моя скъп приятел Михаил Билалов)… След дъжда и преди дъжда о блаците ми отпуснаха половин час, колкото да заснема луната "за публиката". На снимката тя е зад тънка облачна пелена и въпреки това се вижда някакъв детайл. Тук се намира в съзвездието Дева, осветеността й е 57% (първа четвърт) и отстои на 370 хил. км. от земята. Снимката е едноцветна, за да елиминирам неблагоприятните атмосферни условия, колкото е възможно. Луната в първа четвърт, 57% осветеност, разстояние 370 хил. км., в съзвездието Дева.  Telescope:  Sky-Watcher 130/650 , camera  ASI ZWO183 MC Pro . Mount:  EQ3-2 , Enhanced Dual Axis Handset for EQ3-2 with autoguider input with motors. Software:  ASICap, AutoStackkert, Affinity Photo . 

Луната на 3 дни, 10% осветеност, разстояние 393 хил. км., в съзвездието Рак.  Telescope:  Sky-Watcher 130/650 , camera  ASI ZWO183 MC Pro . Mount:  EQ3-2 , Enhanced Dual Axis Handset for EQ3-2 with autoguider input with motors. Software:  ASIImg, ASIDeepStack, Affinity Photo, GIMP .   

Звездният куп М13 в Херкулес , заснет на 5 юни 2021 46 light frames, 180 sec. exposure time, 20 bias, 10 dark, 30 flat, gain 111, offset 10, 0C. Telescope:  Sky-Watcher 130/650 , camera  ASI ZWO183 MC Pro . Guiding:  Lacerta Guidescope 32 ,  Lacerta PlanetPro (IMX224color) ,  PHD2 . Mount:  EQ3-2 , Enhanced Dual Axis Handset for EQ3-2 with autoguider input with motors. Software:  Siril, Affinity Photo .       Големият куп в Херкулес е открит от Едмънд Халей през 1714 г., който отбелязва, че се е виждал с просто око в ясна и безлунна нощ. Петдесет години по-късно купът е изследван от Шарл Месие, който го каталогизира през 1764 г. През 1787 г. сър Уилям Хершел го характеризира като „най-красивото скупчване на звезди, изключително компресирано в средата и много богато“. Със взездна величина 5,8 М13 е видим с просто око, но в много тъмни нощи. Намира се на около 1/3 от разстоянието между звездите η и ζ Her - двете западни (водещи) звезд...

    След продължила повече от месец серия от почти непрекъснати облачни и дъждовни нощи, небето най-сетне се усмихна по-продължително време в началато на май. Радостта ми беше двойна и даже тройна, защото ясното небе съвпадна не само с поредицата празнични и неработни дни, но и с новолунието. Липсата на светлинно замърсяване от вярната ни спътница веднага събужда глада ми за зрелищни гледки от "дълбокото небе". През април и май над главите ни се разкриват уникални гледки! В района на съзвездията Лъв, Дева и Косите на Вероника небето е изпълнено с безброй галактики - от ярки и зрелщни гиганти до едва забележими "джуджета". Дори в полето на моята камера, която е с малък сензор и по начало е предназначена повече за планетна фотография, една случайна "разходка" в този регион на небето, който се издига високо в тези пролетни нощи, може да "улови" зашеметяващи гледки. Тези няколко нощи в началото на месец май дадоха началото и на моите най-нови астропр...

    Първата фотография с по-продължителна експозиция, изработена от селския двор със скромната ми любителска екипировка, е вече факт! Дългоочакваната екваториална монтировка, която пристигна преди месец, но заради продължилото няколко седмици лошо време, не успях да вкарам в сериозна употреба, заедно с не по-малко дългоочакваните телескоп и камера за гидиране най-сетне вече се събраха. Нещата не станаха толкова лесно, разбира се. Първата нощ беше разочарование. Оборудван с новите придобивки, телескопът натежа в предната част и балансът по деклинация се оказа леко мисия невъзможна. На следващия ден свалих ненужния вече електрически фокусер и добавих по-дълга релса за захващане на корпуса на телескопа към монтировката, с което килограмите си дойдоха на мястото и така успешно бе намерен центърът на тежестта.       Софтуерът за гидиране PHD2 вече показваше гладка графика. Тестовете показаха, че мога да постигна приличен резултат до около 3 мин. експозиция, пред...

     Преди 3 месеца се измъчих с нея. Опитах втори рунд, въоръжен с нови средства. Мисля, че разликата е осезателна. За съжаление, вече залязва все по-рано и няма да имам възможност да събера достатъчно експозиция, но колкото, толкова. Догодина, ако е рекъл Бог, отново ще се срещнем!      Повече за мъглявината Конска глава - "ДЕБЮТ НА КОНЯ" В ДЪЛБОКОТО НЕБЕ! Мъглявината Конска глава (Barnard 33) , заснета на 30 март 2021, 145 кадъра по 30 с., gain 110. Калибровъчни кадри: flat 20, dark 20, bias 10. Телескоп: Sky-Watcher 130/650 , камера ASI ZWO 290MC , фокален редуктор TS-Optics Focal Reducer 1,25" 0.5x (ефективно 0.7х). Филтри: SVBONY UV IR CUT 1.25", TS-Optics Universal Contrast Filter 1.25''. Монтировка: EQ3-2 Софтуер: APT, GIMP 2.10, DeepSky Stacker.  Stack в режим "мозайка" от 227 кадъра по 30 с., gain 110

     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...