Астролюбител / Никола Антонов

В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о

     NGC 6888 е емисионна мъглявина в съзвездие Лебед. Ореолът на мъглявината е с размери 20' x 10' в посока северозапад-югоизток и е неравномерно осветен, като най-ярката част представлява дъга по протежение на северната страна. Дъгата е най-забележима на североизток, точно там, където започва рязка крива на юг. В мъглявината блестят множество фонови звезди от Млечния път, включително яръка двойка от 9-а и 10-а звездна величина, маркираща източната страна на мъглявината, и две звезди от 7-а звездна величина, маркиращи западната.      На около 4 700 светлинни години от нас, NGC 6888 се е образувала от бързия звезден вятър на звездата HD 192163, известна също като WR 136. Звездата изхвърля външната си обвивка, като на всеки 10 000 години изхвърля маса, еквивалентна на масата на Слънцето. Този звезден вятър се сблъсква с по-бавно движещ се вятър, изхвърлен от звездата, когато тя се е превърнала в червен гигант преди около 400 000 години. Резултатът от сблъсъка е обвивка с диаметъ

М 94 (NGC 4736) е спирална галактика в съзвездие Ловджийски кучета. С видима звездна величина от 8,2 М 94 е впечатляващ обект. Има ярко ядро, изсветляващо до незвездно ядро, и е заобиколена от издължен, дифузен диск с размери 7 x 3'. Има плътно навити спирални рамена, поради което в малък телескоп изглежда почти сферична. М 94 е отдалечена на около 16 милиона светлинни години, има диаметър приблизително 33 000 светлинни години и изглежда, че се отдалечава от нас със скорост 210 мили в секунда.  М 94 е забележителна с това, че има две пръстеновидни структури. Вътрешният пръстен е място на силно звездообразуване. На цветните изображения той се проследява чрез млади, сини звездни купове, които рязко го отделят от много по-слаба популация от по-стари, жълтеникави звезди. В покрайнините тази област отново завършва с пръстен с умерена активност на звездообразуване, така че М 94 е една от сравнително редките галактики, в които могат да се наблюдават две „вълни“ на звездообразуване. При мн

Мъглявината "Медуза" Мъглявината "Медуза" в Близнаци (IC 443) е остатък от свръхнова. Това е слаба, неправилна бумерангообразна мъглявина, с размери от 50' в диаметър. Възрастта на мъглявината все още не е потвърдена със сигурност. Съществува известно съгласие, че свръхновата-родител е избухнала в период от време преди около 3 000 - 30 000 години. Неотдавнашни наблюдения в рентгеновия и радиодиапазона са установили, че точков източник в близост до върха на мъглявината е неутронната звезда - остатък от експлозия на SN. Местоположението в област на звездообразуване и наличието на неутронна звезда предполагат свръхнова от тип II - крайната съдба на масивна звезда. Мъглявината "Медуза" (IC 443) в съзв. Близнаци Палитра HOO с. Мещица, февруари 2024 Галактиката M101, сезон 2024 Галактиката М101 в Голяма мечка в LRGB с. Мещица, февруари 2024

Пасаж на екзопланетата GJ 436 b, заснет на 15 февруари 2024      GJ 436 b е екзопланета с размерите на Нептун, която обикаля около звезда от тип М. Масата ѝ е 22,1 колкото масата на Земята, а една обиколка около звездата ѝ отнема 2,6 дни при средно разстояние от 0,0291 AU. Планетата е открита през 2004 г. Този необичаен свят се намира само на 33 светлинни години от нас. Заснетият пасаж трае само 1 час, а дълбочината му е само 0,006 зв. вел. Звездата-домакин GJ 436 е разположена в съзвездие Лъв. Пасаж на екзопланетата HAT-P-3 b, заснет на 16 февруари 2024      Още един перфектен транзит! Този път на екзопланетата HAT-P-3b. HAT-P-3 b е екзопланета газов гигант, която обикаля около звезда от тип К. Масата ѝ е 0,65 Юпитерови маси, една обиколка около звездата ѝ отнема 2,9 дни и се намира на 0,03866 AU от звездата си. Откриването ѝ е обявено през 2007 г. Звездата HAT-P-3 е разположена в съзвездие Голяма мечка. Пасаж на екзопланетата HAT-P-68 b, заснет на 17 февруари 2024     Серията от няко

     Периодът на пулсациите на GSC 03413-00339 е само 58 минути! Този клас променливи звезди работят като швейцарски часовник и подобно на цефеидите се ползват от астрономите за "стандартни свещи" при определяне на разстояния във Вселената. 03413-00339 е от типа δ Scuti (Делта от Щит). Попаднах на нея "без да искам". Може да се каже, че тя се вмъкна като натрапник, докато правих фотометрията на XO-2 N по време на пасаж на екзопланета. Погрешка бях сложил 03413-00339 в списъка със стандарти и светлинната крива, която получих, се характеризираше със странни и доста праволинейни вълнообразни вариации. Виновник за тези смущения беше тази краткопериодична пулсираща променлива. Когато я изключих от стандартите, нещата се оправиха. За хората звездите се свързват с нещо статично, което си седи там на небето и не се променя с векове. Истината е съвсем различна. Няма нищо статично във Вселената, а някои от звездите приличат буквално на дискотека.      Звездите "Делта от