Мъглявината "Полумесец" (сезон 2024)

-

    NGC 6888 е емисионна мъглявина в съзвездие Лебед. Ореолът на мъглявината е с размери 20' x 10' в посока северозапад-югоизток и е неравномерно осветен, като най-ярката част представлява дъга по протежение на северната страна. Дъгата е най-забележима на североизток, точно там, където започва рязка крива на юг. В мъглявината блестят множество фонови звезди от Млечния път, включително яръка двойка от 9-а и 10-а звездна величина, маркираща източната страна на мъглявината, и две звезди от 7-а звездна величина, маркиращи западната.

    На около 4 700 светлинни години от нас, NGC 6888 се е образувала от бързия звезден вятър на звездата HD 192163, известна също като WR 136. Звездата изхвърля външната си обвивка, като на всеки 10 000 години изхвърля маса, еквивалентна на масата на Слънцето. Този звезден вятър се сблъсква с по-бавно движещ се вятър, изхвърлен от звездата, когато тя се е превърнала в червен гигант преди около 400 000 години. Резултатът от сблъсъка е обвивка с диаметър около 25 светлинни години. Две ударни вълни - една, движеща се навън, и една, движеща се навътре, нагряват звездния вятър до температури, излъчващи рентгенови лъчи. Централната звезда WR 136 вероятно ще претърпи експлозия на свръхнова през след няколко милиона години.


Мъглявината Полумесец (NGC6888)
юни 2024, с. Мещица, обл. Перник.
Общо време на интеграция: 10 ч.
Телескоп: Sky-Watcher 10" F/4.8 Newtonian.
Камера: ASI 533MM Pro, -10C, gain 0, exp. 5 m.
Монтировка: EQ6-R Pro.
Гидиране: ASI 290MC, 80/600 mm GuideScope. 
Филтър: Astronomik OIII, Astronomik H-alpha
Заснемане: Ain INDIGO Imager
Обработка: Siril, Gimp, Affinity Photo


    Според последни данни, WR 136 е 600 000 пъти по-ярка от Слънцето, 21 пъти по-масивна и 5,1 пъти по-голяма. Температурата на повърхността й е около 70 000 по Келвин. WR 136 е издухала обвивка от материал с маса около 5 М☉, когато е станала червен свръхгигант преди около 120 000 - 240 000 години, и тя все още се разширява със скорост 80 km/s. Понастоящем, бързият звезден вятър, изхвърлян от звездата със скорост около 3,8 млн. mph (1 700 km/s), догонва изхвърления от звездата материал и го оформя в обвивка. Ултравиолетовите лъчи, излъчвани от горещата повърхност на WR 136, карат газовата обвивка да свети.

По информация от SkySafari и Wikipedia

.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голямата мъглявина в Орион М42 - пролетна среща!

-
Изображение
     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...
Прочетете още

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о...
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват ...
Прочетете още