Мъглявината "Пламтяща звезда" (IC405) - празнична версия. Отговори към моите приятели.

Мъглявината Пламтяща звезда (IC405), 2, 8, 24 дек. 2021, 2 и 6 ян. 2022 от с. Мещица, обл. Перник.
Общо време на интеграция: 11 ч. 41 мин.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -10 C.
Монтировка: EQ5 с мотори по двете оси.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Филтър: Baader Neodymium.
Обработка: DSS, Siril, Affinity Photo.

     Две нощи и половина ми предостави зимата през месец декември за снимане. Моята "Пламтяща звезда" (вж. за обекта тук) постепенно набъбва с натрупването на кадрите. Очертава се това да бъде първият завършен обект за 2022 г.. Обработката на този материал е изцяло направена в Siril и Gimp. Наричам този начин на обработване минималистичен. Идеята е, че пипаш крайния резултат съвсем малко, колкото да спазиш елементарните потребности на обработката: 1) crop, 2) background extraction, 3) photometric color calibration, 4) deconvolution, 5) histogram stretch, 6) color saturation. Нищо повече! И то, изпълнени изцяло и единствено в Siril - програма с отворен код, която се опитва да имплементира функционалности, достъпни предимно за скъпите комерсиални продукти. Смятам, че е редно този проект да бъде подкрепян чрез популяризация и ползване.

ОТГОВОРИ КЪМ МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ

    Междувременно, след много разговори с мои приятели, за които астрофотографията е непозната сфера и които често пъти ми задават едни и същи въпроси, реших да дам отговорите си в писмен вид, за да мога след това да се самоцитирам. 

    Защо снимаш? Ти фотограф ли си?

    Не съм фотограф. Любител астроном съм. Снимам, защото се виждат много повече неща. Когато гледаш през окуляра на телескоп, колкото и голям да е той, човешкото око регистрира съвсем малко светлина. Ако на мястото на окото сложите камера и заснемете обекта с експозиция от няколко минути, ще "видите" съвсем други неща! Много е трудно за човешкото око да регистрира даже някакъв блед цвят на най-ярките обекти като мъглявината в Орион или галактиката Андромеда. Да не говорим за структури и детайли, прахови ивици и спирални ръкави. Затова, снимам. Защото със същия телескоп, с който виждам само бледи петънца, мога да получа впечатляващи изображения и да видя много повече, а това за мен като любител на астрономията е сбъдната детска мечта!

    С какъв фотоапарат снимаш?

    Не снимам с фотоапарат, макар че може и така. Не правя пейзажна астрофотография. Използвам астрономически телескоп рефлектор и специализирана цветна камера за астрофотография. Камерата се монтира директно на телескопа. Няма лещи, няма обективи и допълнителна оптика. Светлината попада направо върху сензора на камерата и се записва на компютър.

    Как правиш снимките цветни?

    Откакто цифровата фотография се разви много, можеш да направиш цветна снимка на небесен обект с подходяща камера с цветен сензор в RGB режим. Класически цифров фотоапарат DSLR върши също работа. По-сериозните астрофотографи предпочитат да работят с едноцветни камери, защото са по-ефективни. Нивото на детайлност на събраната информация е много по-високо. С едноцветна камера снимаш един и същи обект с различни филтри за всеки цвят и след това ги комбинираш в софтуер за графична обработка. Цифровата цветна камера дава направо цветен резултат и спестява това време, но се губи детайл. На този етап обаче този начин на снимане ме устройва.  

    Защо си избрал специализирана астрокамера, а не ползваш фотоапарат?

    Астрокамерите имат собствено охлаждане до -45 градуса под температурата на заобикалящата среда. Цифровият сензор се загрява по време на работа, защото ние не снимаме само един кадър, а правим стотици кадри с дълга експозиция от 5 или 10 мин. и снимаме по цяла нощ. Ние сме като рибарите, но те броят всяка рибка, която се хваща на въдицата, а ние броим фотони - частиците на светлината, които са пропътували хиляди и милиони светлинни години, за да се "хванат" в нашия "капан". Фотоапаратите имат големи сензори и могат да правят страхотни астроснимки, но генерират много топлина, а тя се регистрира като шум, който след това трябва да се чисти със софтуерни средства. Затова съм избрал да ползвам специализирана камера за астрофотография. Искам да събирам качествен материал, който да не се налага много-много да обработвам след това. На принципа "junk in - junk out". Каквото си събрал, това ще излезе. Аз не съм от тези, които се опитват да изкарат всичко от всеки пиксел и са факири на Фотошоп. Аз съм минималист. Минимум пипане и каквото излезе.

    Реални ли са цветовете на снимките ти?

    Реални са, доколкото не ги пипам, а само ги подсилвам. В междузвездното пространство преобладава водородът, а той се вижда в червено. Всеки елемент свети в определен спектър на светлината и се регистрира на цифровия сензор по различен начин. Звездите също се различават по цвета си според температурата на повърхността им. По-студените са червени, по-топлите - сини. Точно като в изобразителното изкуство. Цветовете на обекти отвъд земната атмосфера, разбира се, са донякъде относителни. Те зависят и от средата, през която преминава светлината. Земната атмосфера играе ролята на филтър и в зависимост от нейното моментно състояние и химически състав получаваме някакви цветове като краен резултат. Като се добави и светлинният шум от градовете, замърсеността на въздуха и сиянието на ярката луна, накрая можем да получим съвсем друг цвят. За целта, аз снимам от село, където качеството на небето е много по-добро от града, но въпреки това, ограничения си има. Стремя се да събера достатъчно данни от обекта, за да покажа реалните му цветове от позицията на земен наблюдател. Някои астрофотографи снимат със специални теснолентови филтри, които пропускат само светлината, излъчена от определен химичен елемент. Така се улавят специфични детайли от структурата на обекта и можете да го видите да свети в съвсем други причудливи цветове, които са условни. Целта е да се покаже структурата, а цветът е условен.

    След като снимаш цяла нощ, не измръзваш ли от студ и не страдаш ли от недоспиване?

    Не! Процесът е до голяма степен автоматизиран. След като наглася техниката да следи обекта, който съм избрал да снимам, пускам програма, която събира кадрите без моята намеса. Компютърът снима, поддържа температурата на камерата и следи обекта да не мърда в кадъра. Това е сложен процес, който се извършва от няколко програми, работещи паралелно и сам по себе си е отделна тема. По същество, прибирам се на топло и следя процеса дистанционно. Даже си подремвам, така че не страдам от недоспиване. Ако се появят облаци, компютърът ще ме събуди със сигнал, че е изгубил обекта. Може да се наложи да изляза навън, ако трябва да сменя обекта или времето се развали и трябва да прибера техниката, но това пак е само за няколко минути и после мога да си поспя още. 

    Как си намираш обектите, които решаваш да снимаш?

    Като любител астроном от дете познавам относително добре нашето небе (за нашата географска ширина). Някога ползвахме хартиени карти, познавахме съзвездията и се ориентирахме по най-ярките звезди. Сега имаме супер подробни електронни планетариуми, които може да се пускат и на таблет или смартфон. Почти всички вече ползват системата "Go To", при която с едно натискане на копче телескопът сам се наглася на обекта, който искате. "Go To" е полезна функция и спестява време, но смятам, че добре да я ползват хората, след като са се позапознали с небето над главите си. Да не се чувстват гости. Вероятно след време и аз ще мина на този режим, защото понякога просто наистина нямате времето да търсите обекта визуално. 

    Как решаваш какво ще снимаш? Планираш ли го предварително?

    О, разбира се, че го планирам. Астрофотографията учи на търпение и смирение пред Божието творение - природата. Не решаваш ти какво ще снимаш. Небето решава дали ще ти се покаже и какво ще ти покаже. Например, сега не успях да видя кометата Леонард. Миналата година не заснех съединето на Сатурн и Юпитер, но заснех опозицията на Марс и даже снимката ми беше публикувана в астрономически вестник. Това са еднократни събития, които няма да се повторят в рамките на един човешки  живот. Трябва да съвпаднат много условия, за да правите астрофотография, като ясно и тихо време, ниска влага и липса на луна. Само тези три условия да поставите на едната везна и ще видите, че на практика подходящите нощи в месеца се броят на пръстите на едната ръка. Например, през този декември имах три непълни нощи, които бяха подходящи. Три нощи за един месец! Не е като в нормалната фотография. През лятото времето е хубаво, но затова пък нощите са кратки. Не можете да снимате каквото си искате. Трябва да съобразите климатичните условия, луната, височината на обекта над хоризонта и времето, което ще ви е необходимо, за да го заснемете. Например, този месец декември снимам само един единствен обект - мъглявината "Пламтяща звезда" в съвзездието Колар. Събираш кадър по кадър, докато се натрупат 10-15 часа общо време и детайлите започнат да се показват на бял свят. Много скоро този обект ще бъде сменен от друг, който ще попадне на удобен прицел. Правя си справки с електронните планетариуми и звездни атласи, следя метеорологичните сайтове и се опитвам да планирам максимум със седмица напред. Повече не може. Времето е прекалено непредсказуемо. Каквото ми даде Господ и колкото ми даде. Хубавото е, че небето се завърта и догодина ще мога да снимам пак същия обект. Така с времето може да натрупам още кадри и да получа още по-добро изображение. Но еднократните събития като преминавания на комети, съединения на планети и опозиции може да не се повторят повече в живота ми. Трябва да се примиря, че ще съм ги пропуснал безвъзвратно. И тогава гледам снимките другите астрофотографи, които са успели да ги заснемат.

    Хоби ли е астрофотографията и има ли научно приложение?

    Астрофотографията не е едно хоби, а много. Комбинира много специалности, както и различни цели. В зависимост от условията, оборудване, бюджет и налично време, астрономите любители могат да варират от търсачи на случайни изображения, използващи преносима техника, до такива със сериозна наблюдателна програма и постоянна инсталация, способна да се управлява дистанционно. Обектите също са толкова многобройни: от планетарни изображения с голямо увеличение и изображения на "дълбокото небе" като мъглявини и галактики, през изображения със средно и широко поле, с широко- или теснолентови филтри. След това, има лунна и слънчева фотография, както и пейзажна астрофотография, с каквато аз не се занимавам. Астрофотографията може да бъде едно от многото забавни скъпи хобита, но може да бъде и средство за научни изследвания, а в някои случаи е по малко и от двете. Може да е изненада за някои, но астрономите любители имат голям принос за съвременното разбиране за вселената. Професионалните обсерватории не могат да покрият цялото небе в един и същи момент и затова приносът на хилядите любители е безценен, особено когато става въпрос за идентифициране на преходни събития.

 

Докато другите твари наведени гледат земята,

стори човешкия лик възвисен и повели на човека

да свръща очи към звездите 

/Овидий, Метаморфози/