IC405 - Мъглявината "Пламтяща звезда" и драматичната история на AE Aur

    Емисионната мъглявина IC 405, известна още като Caldwell 31 или мъглявината "Пламтяща звезда", се намира в съзвездие Колар (лат. Auriga), близо до променливата звезда AE Aurigae и се осветява от нея. Тя е видима в малки телескопи, но е труден обект за визуални наблюдения. Мъглявината "Пламтяща звезда" е емисионна/отразяваща мъглявина и се намира близо до емисионната мъглявина IC 410 и разсеяния звезден куп M38. Видимите размери на мъглявината са приблизително 37,0' x 19,0'. IC 405 се намира на около 1500 светлинни години от нас и е с диаметър около 5 светлинни години. Движението на осветяващата я звезда AE Aur може да се проследи до областта на "Пояса на Орион". Историята на AE Aur е свързана с друга звезда - μ Columbae. Преди около 2,7 милиона години тези две звезди са имали близка среща помежду си в Голямата мъглявина на Орион (M42). Срещата е била толкова близка, че и двете звезди са били изхвърлени от комплекса Орион. В момента те се намират на 66 градуса една от друга на небето. АЕ Aur е по-ярката. Тя се движи през област от газ и прах, което я кара да изглежда като пламтяща звезда, както популярно се нарича и самата мъглявина. Мъглявината е съставена основно от водород, но съдържа и богат на въглерод прах, който съставлява сините области и отразява светлината на AE Aur. Самата AE Aur е синьо джудже от тип О на главната последователност. Това е гореща звезда, която излъчва толкова много светлина, че отблъсква електроните от заобикалящия я газ. В резултат на това заобикалящата я мъглявина свети в червено.

    Първата ми среща с мъглявината IC405 беше на 1 срещу 2 декември 2021. Нощта беше студена (около -2), безлунна и тиха, беше паднала рехава снежна покривка. Видимостта беше отлична за мястото, откъдето снимам. Започнах късно експонирането на този обект, защото преди това се занимавах с Плеяди. Успях да събера само 1 ч. 20 мин. или 8 кадъра по 10 мин., преди мъглявината да се скрие зад бора. Реших да атакувам направо с 10-минутни кадри, защото прецених, че обектът се е издигнал достатъчно високо, за да не се влияе от светлинното замърсяване на източния хоризонт, идващо от столицата. Снимайки с тази експозиция, зададох gain 0, за да намаля евентуалния шум, който би могъл да се генерира при допълнителното усилване на сигнала.

    Следваща възможна ясна и безлунна нощ беше 8 декември, отново сряда. За съжаление, този път качеството на атмосферата не беше добро. Много скоро след свечеряване започна да се спуска мъгла, която с напредването на нощта ставаше все по-гъста. Снимах, докато PHD2 можеше да държи воденето, но качеството на светлите кадри се влошаваше. Накрая воденето стана невъзможно и преустанових. Събрах около 2 часа материал при експозиции 5 и 10 мин. 5-минутните кадри заснемах с gain 111, а 10-минутните - както обикновено, - с gain 0. Комбинирах събрания досега материал в DSS, обработих набързо със Siril. Получи се долният резултат. Тъй като луната започва да расте, а времето е все още много нестабилно, едва ли ще имам повече възможност да снимам този обект през текущия месец. Надявам се да успея да събера още часове околото празниците и през януари. Мъглявината е много интересна и е много добра школа за астрофотографията. Със сигурност, събраното досега време на интеграция е крайно недостатъчно. Общият извод е, че няма особен смисъл от добавяне на нови кадри, ако не са с същото или по-добро качество от предишните. Ще чакаме следващото новолуние...

Мъглявината Пламтяща звезда (IC405), 2 и 8 дек. 2021 от с. Мещица, обл. Перник.
Общо време на интеграция: 3 ч. 20 мин.
11 x 600s, gain 0, offset 10; 18 x 300s, gain 111, offset 10.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера ASI 183MC Pro, -10 C.
Монтировка: EQ5 с мотори по двете оси.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Филтър: Baader Neodymium.
Обработка: DSS, Siril, Affinity Photo.

С намялаване на звездите...

Премахване на звездите. Обработка: Николай Делев (Хасково)

Местоположение на IC405 според Cart du ciel

Междувременно, докато системата снимаше, успях да си поиграя малко с 200 мм Добсън, който направих от F6 на F4 (приблизително) с фокален редуктор. Стана много добра играчка за визуални забавления, за да не губим старите навици. За съжаление забавлението беше кратко заради мъглата, но при първа възможност очаквам с нетърпение да му се полюбувам!

 

    По материали от: SkySafari, Flaming Star Nebula (IC 405) in Auriga