Мъглявината "Сова" (М97)

    М97, мъглявината Сова, е планетарна мъглявина в съзвездието Голяма мечка. Тя е една от четирите планетарни мъглявини в каталога на Месие и третата открита. М 97 е открита от Пиер Мешен през 1781 г., а Месие я добавя в каталога си през същата година. През 1866 г. Уилям Хъгинс разгадава газообразния ѝ характер с помощта на спектрални наблюдения. След период на дълъг застой времето най-сетне ми се усмихна и ми осигури една ясна, тиха и безлунна зимна нощ, в която успях да отделя време за този интересен и красив обект. Събрах малко повече от 4 часа данни при експозиция 5 и 10 мин. 

Планетарната мъглявина Сова (М97), заснета на 2 декември 2021 от с. Мещица, обл. Перник.
Общо време за интеграция: 4 ч. 10 мин. Експозиции: 5 и 10 мин.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера ASI 183MC Pro, gain 111 (5 m exp.), 0 (10 m exp.), -10 C.
Монтировка: EQ5 с мотори по двете оси.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Филтър: Baader Neodymium.
Обработка: DSS, Siril, GIMP.

Resize и Crop на същата снимка

    Мъглявината "Сова" е един от по-слабите обекти в каталога на Месие. Както често се случва с планетарните мъглявини, Совата е значително по-ярка визуално (9,9 зв. вел.), отколкото фотографски (около 12 зв. вел.), тъй като по-голямата част от светлината ѝ се излъчва в една зелена спектрална линия. Дискът на мъглявината е с размери 3,3' x 3,4' - доста по-голям от този на Юпитер - но за да се забележат двата вътрешни овала, които подсказват очите на совата, са необходими телескопи със средна апертура. Когато се гледа през 8-инчов или по-голям телескоп при тъмно небе и с помощта на филтър за мъглявини, мъглявината "Сова" представлява голям, слаб, кръгъл диск със синкав оттенък и дифузни краища. "Очите" на совата се виждат лесно чрез снимки.

Местоположение на Совата в Cart du ciel

    Оценките на разстоянието до М 97 варират от 1300 до 12 000 светлинни години, като най-вероятната стойност е 2600. На това разстояние диаметърът на мъглявината е около 2 светлинни години. Мъглявината се е образувала преди около 6000 години. Совата е една от най-сложните познати планетарни мъглявини. Тя съдържа около 0,13 слънчеви маси (М☉) материя, включително водород, хелий, азот, кислород и сяра - всички с плътност под 100 частици на кубичен сантиметър. Външният ѝ радиус е около 0,91 ly (0,28 pc) и се разширява в междузвездната среда със скорости в диапазона 27-39 km/s . Централната звезда от 14-та звездна величина е преминала върха на своята еволюция. Тя се сгъстява, образувайки бяло джудже. Масата ѝ е 55% до 60% от слънчевата, светимостта ѝ е 41 до 148 пъти по-голяма от слънчевата (L☉), а ефективната ѝ температура е 123 000 К. 

    По материали от SkySafari/Wikipedia


Коментари

Популярни публикации от този блог

Класификация на високоенергийните обекти

На лов за призраци в Касиопея. Gamma Cassiopeiae Nebula.

Звездна еволюция