Мъглявината "Пещера" в съзвездие Цефей (LDN 529)

-

    Продължавам с обхождането на региона между съзвездията Цефей и Касиопея. Този път се спрях на LDN 529, Sh2-155 или мъглявината "Пещера" (Cave Nebula). Sh2-155 (наричана също Caldwell 9, Sharpless 155 или S155) е дифузна мъглявина в съзвездието Цефей, в рамките на по-голям комплекс от мъглявини, съдържащ емисионна, отражателна и тъмна мъглявина. Широко известна е като мъглявината "Пещера". Sh2-155 е област от йонизиран водород H II с продължаваща активност на звездообразуване.


Мъглявината "Пещера" в съзв. Цефей (LDN 529, Sh2-155, Caldwell 9)
4, 5 август 2022, с. Мещица, обл. Перник.
Общо време на интеграция: 7 ч. 40 м.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 5 m, 10 m.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set,. 
Филтър: Optolong l-eNhance
Заснемане: INDIGO (Linux)
Обработка: Siril, Gimp

    Sh2-155 е отбелязана за пръв път като емисионна мъглявина през 1959 г. в разширеното второ издание на каталога на Шарплес като част от много по-голямата асоциация Cep OB3. Въпреки че Sh2-155 е сравнително слаба за любителски наблюдения, част от нейната структура може да се види визуално през умерено голям телескоп при много тъмно небе. Sh2-155 е йонизирана от млади звезди. Предполага се, че радиацията от горещата звезда от О-тип HD 217086 компресира региона, предизвиквайки формирането на ново поколение звезди. Изследване на млади звездни обекти в региона от рентгеновата обсерватория "Чандра" и космическия телескоп "Спицър" показва прогресия на звездните възрасти пред облака, което подкрепя хипотезата за задействано звездообразуване.

    Обектът е труден за визуални наблюдения, но при заснемане с подходящи експозиции е впечатляващ. Снимах в продължение на 2 нощи с експозиции по 10 и 5 минути. Мъглявината получава името си от тъмната ивица в източната част, която има вид на дълбока пещера. Тази област е богата на детайли, които са особено забележими при заснемане с филтър Hα. Мъглявината "Пещера" се намира на около 2400 светлинни години от нас, а физическият ѝ диаметър е около 70 светлинни години. Това съответства на видими размери от около 50 на 30 дъгови минути.

    Източници: Wikipedia, SkySafari

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голямата мъглявина в Орион М42 - пролетна среща!

-
Изображение
     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват ...
Прочетете още

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о...
Прочетете още