Мъглявината "Мехурче" (NGC7635) в съзвездие Касиопея

-

    Мъглявината "Мехурче" (NGC 7635) е особена планетарна мъглявина от 12-а звездна величина. Тя е открита през 1787 г. от Фридрих Хершел. С телескоп с апертура 200 мм мъглявината се вижда като изключително слаба и голяма обвивка около звездата SAO 20575 от 8,7 зв.вел. Близката звезда от 7-ма звездна величина на запад пречи на наблюдението, но мъглявината може да се види с помощта на периферното зрение. При използване на 16-18-инчов телескоп може да се види, че слабата мъглявина е неправилна и издължена в посока север-юг.


Мъглявината "Мехурче" в съзв. Касиопея (NGC7635)
17 август 2022, с. Мещица, обл. Перник, 18 и 19 август НАО Рожен.
Общо време на интеграция: 15 ч. 40 м.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 10 m.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set,. 
Филтър: Optolong l-eNhance
Заснемане: INDIGO (Linux)
Обработка: Siril, Gimp

   NGC 7635 се намира на около 11 000 светлинни години от нас. "Мехурчето" в NGC 7635 е с диаметър около 10 светлинни години. То е образувано от силен звезден вятър от горещата, масивна централна звезда SAO 20575, която е изтласкала структура нажежен газ срещу по-плътен материал в околния молекулярен облак. SAO 20575 е звезда от 8-ма звездна величина. Тя е жълто-бял свръхгигант от спектрален тип O7I. Температурата на повърхността ѝ е 36 хил. келвина - 6,3 пъти по-гореща от тази на Слънцето, а размерът ѝ е 23,7 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Общата енергийна мощност на тази звезда, или светимостта, е повече от 800 хил. пъти по-голяма от тази на Слънцето, а масата ѝ е 49,0 слънчеви маси.

    Заснех мъглявината "Мехурче" в продължение на 3 нощи, от които една на Мещица и две на НАО Рожен. 


На площадката на НАО Рожен


"Работното място" през деня на фона на купола на 2м телескоп


Преди залеза


Снимка: Пенко Йорданов


С личния ми 150 мм Нютон в процес на подготовка за нощта





Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голямата мъглявина в Орион М42 - пролетна среща!

-
Изображение
     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват ...
Прочетете още

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о...
Прочетете още