IC2177 или "главата" на мъглявината Чайка

-

    IC 2177, известна още като Мъглявината Чайка, е широка област, разположена на границата между съзвездията Еднорог и Голямо куче. Тя обхваща площ от 120 x 40 дъгови минути, на около 7,5 градуса североизточно от звездата Сириус. По-голямата част от мъглявината, каталогизирана като IC 2177 или Sh2-296, обозначава крилата на Чайка. Главата на Чайката, каталогизирана като NGC 2327, Sh2-292, RCW 2 или Gum 1, е най-ярката част от комплекса мъглявини. Тя заобикаля звезда от осма звездна величина и включва също така синкава отражателна мъглявина, каталогизирана като vdB 93. NGC 2327 е йонизирана от субгиганта от клас B0 IV HD 53367, млада звезда с маса, равняваща се на 20 слънца, и спътник, обикалящ по силно елиптична орбита. В NGC 2327 от източната страна в посока към звездата изпъква тъмна ивица. 

    Разстоянието до мъглявината Чайка се оценява на 3 800 св. г., а до RCW 2 (Rodger-Campbell-Whiteoak 2) - на едва 783 св. г. "Главата" на Чайката има видими размери от около 20x20 дъгови минути, което кореспондира на физически диаметър от 5 св. г. 


Мъглявината Чайка (IC2177)
17, 19, 21, 28, 29 окт. 2022 г.  с. Мещица, обл. Перник.
Общо време на интеграция: 6 ч.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 2 m, 10 m.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set,. 
Филтър: Baader NEODYMIUM, Optolong l-eNhance
Заснемане: INDIGO (Linux)
Обработка: Siril, Gimp, Affinity Photo


    По информация от SkySafari

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голямата мъглявина в Орион М42 - пролетна среща!

-
Изображение
     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...
Прочетете още

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о...
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват ...
Прочетете още