IC417 - мъглявината Паяк в съзвездие Колар

-

    Попаднах случайно на този обект точно преди една година. Спомням си, че търсех нещо в Колар, още нямах Go-To система се бях заблудил, че съм попаднал на Пламтящата звезда (IC405). Все още не разполагах с теснолентов водороден филтър и мъглявината само се загатваше. Направи ми впечатление яркият цвят на звездите и най-вече жълтеещата φ Aur (двойна звезда с компоненти оранжево-червен гигант от +5.05 и звезда от +14.6 зв. вел.) и по-слабата ярко синя звезда в близост до нея (HR1795, +5.92 зв. вел, бял гигант). Поснимах около час, но не успях да изкарам нищо повече от някаква загатваща се червена "мъгливост" (букв. от англ. nebulosity).


1 час интеграция без теснолентов филтър, 2021 г.

    Година по-късно се фокусирах отново на този обект, но този път с правилното оборудване - теснолентов Hα филтър Optolong l-eNhance. Натрупах няколко часа с експозиция 10 мин. и нещата започнаха да се получават. Мъглявината се появи, но цветът на звездите избледня. Това е недостатъкът на теснолентовите филтри. Поснимах една нощ и без теснолентов филтър, за да извлека малко цвят за звездите. Не се получи точно желаният резултат, предишното синьо и жълто ги няма вече в тази наситеност, но все пак някаква идея за цвета на звездите се запази.


Мъглявината Паяк (IC417)
17, 19, 21, 24, 28, 29 окт. 2022 г.  с. Мещица, обл. Перник.
Общо време на интеграция: 17 ч.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 2 m, 10 m.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set,. 
Филтър: Baader NEODYMIUM, Optolong l-eNhance
Заснемане: INDIGO (Linux)
Обработка: Siril, Gimp, Affinity Photo

    IC 417 (каталогизирана и като Sh2-234) е емисионна мъглявина с диаметър почти 100 светлинни години, разположена на около 10 000 светлинни години от Земята в съзвездие Колар (лат. Auriga). Често я наричат мъглявината Паяк и в този случай нейна жертва е близката емисионна мъглявина "Муха" (NGC 1931), която не попада на снимката. Мъглявината съдържа млад разсеян звезден куп от около 40 звезди и се захранва с енергия от горещите си, масивни сини звезди, които все още са вградени в нажежен водороден газ. Синкавите облаци газ, които могат да се различат на изображението, са местата, където се образуват млади звезди.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голямата мъглявина в Орион М42 - пролетна среща!

-
Изображение
     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...
Прочетете още

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о...
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват ...
Прочетете още