Sharpless 2-108 в HaRGB+L (голям водороден регион в Лебед)

-

     Sharpless 2-108 е емисионна мъглявина от 14 зв. вел. в съзвездие Лебед - един от много богати на водород региони около звездата Садр. Мъглявината се намира на разстояние 1,500 св. г. от нас. Простира се на видима площ 60x30 дъгови минути, което кореспондира с физически диаметър от 26 св. г. Заснех я в рамките на една нощ, като комбинирах данни със следните филтри:


  1. 30 х 60 сек. луминанс
  2. 10 х 60 сек. за всеки от трите цвята - R, G, B
  3. 60 х 180 сек. теснолентово Hα

    Данните комбинирах в Siril, дообработих в Gimp и Affinity Photo.

Мъглявината Sharpless 2-108 в съзвездие Лебед (HαRGB-L)
Интеграция: 5 часа
Юли 2023 г., с. Мещица
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian.
Камера: ASI 533MM Pro, gain 0, offset 10.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm GuideScope.
Филтри: Astronomik Ha, ZWO RGBL Filter Set
Заснемане: INDIGO (Linux)
Обработка: Siril, Gimp, Affinity Photo


Мъглявината Sharpless 2-108 с акцент върху водорода

Мъглявината Sharpless 2-108 - анимация със звезди и с акцент върху водорода




Местоположение на мъглявината в SkySafari

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Методи за наблюдение на екзопланети с любителски средства

-
Изображение
     През 1995 г. е открита първата екзопланета 51 Pegasi b, обикаляща около звезда от главната последователност. Оттогава от "Кеплер" и други кодмически и наземни обсерватории са потвърдени над 5,000 екзопланети. Астрономите-любители успешно откриват екзопланети от поне едно десетилетие и го правят с невероятна точност! Нещо повече, те са в състояние да извършват такива наблюдения със същото оборудване, което използват за създаване на страхотно изглеждащи снимки на дълбокото небе или светлинни криви на променливи звезди.  Наблюденията на астрономите-любители също предоставят ценни данни в подкрепа на изследванията на екзопланети. През 2004 г. екип от професионални астрономи и астрономи-любители си сътрудничи по проекта XO, в резултат на който са открити няколко екзопланети. С изключение на този проект, повечето от досегашните усилия на любителите в областта на екзопланетите са насочени към откриване на вече "открити" екзопланети. Тези наблюдения помагат за прецизир
Прочетете още

AM Herculis - прототип на екзотичен клас катаклизмични променливи

-
Изображение
     Екзотичната звезда АМ Херкулис е прототип на звездите от типа "AM Her" или т. нар. "полари" - уникален клас катаклизмични променливи, при които магнитното поле на първичната звезда (бяло джудже) напълно доминира върху акреционния поток на системата. С откриването на AM Her идват и откриването на "поларите" и наученият урок, че дори познати обекти могат да разкрият вълнуващи неща, ако към тях се подходи по правилния начин. AM Her е открита през 1923 г. от М. Волф в Хайделберг, Германия, по време на рутинно търсене на променливи звезди. Тогава тя е включена в Общия каталог на променливите звезди като неправилна променлива звезда с диапазон от 12-а до 14-а звездна величина. Вписването остава такова до 1976 г., когато най-накрая е разкрита истинската сложност на AM Her. Берг и Дюти от Университета в Рочестър (1977 г.) първоначално изказват предположението, че AM Her може да е оптичен аналог на слабия рентгенов източник 3U 1809+50, който е открит от първи
Прочетете още

Ударни вълни и взрив: първите дни на свръхновите!

-
Изображение
     Какво се случва, когато една звезда експлодира?      Когато звезда с голяма маса достигне края на живота си, тя умира в много ярка и силна експлозия, наречена свръхнова с колапс на ядрото (CCSN). Вижте тази статия, в която се разказва за симулирането на колапс на ядрото! Докато звездата с голяма маса преминава през етапите на своя живот, тя бавно слива водорода във все по-тежки елементи в ядрото си, като се придвижва нагоре по периодичната таблица, докато не се окаже с желязно ядро. След като звездата произведе желязо обаче, тя спира да слива по-тежки елементи. Желязото не може да се превърне в нещо по-тежко без добавяне на допълнителна енергия. Следователно, щом в ядрото на звездата има достатъчно желязо, ядреният синтез спира и изтичането на радиационно налягане от центъра на звездата се прекратява. Това води до колапс на ядрото на звездата под действието на собствената ѝ гравитация, при което се образува CCSN. Всички свръхнови са невероятно ярки. Една свръхнова може да излъчи о
Прочетете още