Мъглявината Пеликан (IC5070) само в сяра и кислород

-

    Мъглявината Пеликан е емисионна мъглявина, част от голяма зона на небето в близост до звездата Денеб - α от съзвездието Лебед (Cygnus). Каталогизирана като IC 5070 и IC 5067, мъглявината Пеликан се намира точно до "източния ръб" на мъглявината Северна Америка (NGC 7000). Двете мъглявини са разделени от облак, изпълнен с тъмен прах. Пеликан е по-малко забележима от мъглявината Северна Америка, с визуална величина около 8 (при 5 за NGC 7000) и общи размери 60'x 50'. IC 5067 се намира на север от звездите от 5-та величина 56 и 57 Cygni. Наблюдава се много слаба, дифузна триъгълна област на мъглявина, заострена на север и по-очертана на западния ръб. Мъглявината Пеликан се намира на около 2000 светлинни години, с линеен диаметър 30 светлинни години. Тя е част от същия голям звездообразуващ регион H II, който съдържа и мъглявината Северна Америка. Пеликанът се характеризира с активна комбинация от образуване на звезди и еволюиращи газови облаци. Светлината от нагрети млади звезди изтиква постепенно йонизационния фронт навън. Все още остават особено плътни нишки от студен газ. 

    Още с първите изгреви на мъглявината от края на зимата започнах да събирам лека-полека кадри с теснолентови филтри. Дългият период от лошо време прекъсна този процес за повече от месец и половина. За малкото време, в което имах възможност, събрах по около 2,5 часа за всеки от двата канала - OIII и SII. Остана само водородът Hα, за който засега все още не намирам време (вероятно до края на м. юли ще успя да добавя и него). Преди да завърша събирането на материала обаче, любопитството ми ме накара да проверя какво би се получило, ако се опитам да изработя някаква версия на SOO (SII=R, G=OIII, B=OIII), като използвам леко модифицирана форма от HOO в Pixel Path. Резултатът се оказа доста приятен. Разбира се, основният елемент - водородът - липсва и този дефицит се усеща, но въпреки това има какво да се види.


Мъглявината Пеликан (IC5070) в SOO
Интеграция: 5 часа
май 2023 г., с. Мещица
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian.
Камера: ASI 533MM Pro, -20C, gain 0, offset 10.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set.
Филтри: Astronomik SII, OIII 36mm
Заснемане: INDIGO (Linux)
Обработка: Siril, Gimp, Affinity Photo


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Методи за наблюдение на екзопланети с любителски средства

-
Изображение
     През 1995 г. е открита първата екзопланета 51 Pegasi b, обикаляща около звезда от главната последователност. Оттогава от "Кеплер" и други кодмически и наземни обсерватории са потвърдени над 5,000 екзопланети. Астрономите-любители успешно откриват екзопланети от поне едно десетилетие и го правят с невероятна точност! Нещо повече, те са в състояние да извършват такива наблюдения със същото оборудване, което използват за създаване на страхотно изглеждащи снимки на дълбокото небе или светлинни криви на променливи звезди.  Наблюденията на астрономите-любители също предоставят ценни данни в подкрепа на изследванията на екзопланети. През 2004 г. екип от професионални астрономи и астрономи-любители си сътрудничи по проекта XO, в резултат на който са открити няколко екзопланети. С изключение на този проект, повечето от досегашните усилия на любителите в областта на екзопланетите са насочени към откриване на вече "открити" екзопланети. Тези наблюдения помагат за прецизир
Прочетете още

AM Herculis - прототип на екзотичен клас катаклизмични променливи

-
Изображение
     Екзотичната звезда АМ Херкулис е прототип на звездите от типа "AM Her" или т. нар. "полари" - уникален клас катаклизмични променливи, при които магнитното поле на първичната звезда (бяло джудже) напълно доминира върху акреционния поток на системата. С откриването на AM Her идват и откриването на "поларите" и наученият урок, че дори познати обекти могат да разкрият вълнуващи неща, ако към тях се подходи по правилния начин. AM Her е открита през 1923 г. от М. Волф в Хайделберг, Германия, по време на рутинно търсене на променливи звезди. Тогава тя е включена в Общия каталог на променливите звезди като неправилна променлива звезда с диапазон от 12-а до 14-а звездна величина. Вписването остава такова до 1976 г., когато най-накрая е разкрита истинската сложност на AM Her. Берг и Дюти от Университета в Рочестър (1977 г.) първоначално изказват предположението, че AM Her може да е оптичен аналог на слабия рентгенов източник 3U 1809+50, който е открит от първи
Прочетете още

Ударни вълни и взрив: първите дни на свръхновите!

-
Изображение
     Какво се случва, когато една звезда експлодира?      Когато звезда с голяма маса достигне края на живота си, тя умира в много ярка и силна експлозия, наречена свръхнова с колапс на ядрото (CCSN). Вижте тази статия, в която се разказва за симулирането на колапс на ядрото! Докато звездата с голяма маса преминава през етапите на своя живот, тя бавно слива водорода във все по-тежки елементи в ядрото си, като се придвижва нагоре по периодичната таблица, докато не се окаже с желязно ядро. След като звездата произведе желязо обаче, тя спира да слива по-тежки елементи. Желязото не може да се превърне в нещо по-тежко без добавяне на допълнителна енергия. Следователно, щом в ядрото на звездата има достатъчно желязо, ядреният синтез спира и изтичането на радиационно налягане от центъра на звездата се прекратява. Това води до колапс на ядрото на звездата под действието на собствената ѝ гравитация, при което се образува CCSN. Всички свръхнови са невероятно ярки. Една свръхнова може да излъчи о
Прочетете още