Мъглявината "Пеликан" (IC5070) в "Палитра на Хъбъл"

-

    След почти 3 месеца снимане на променливи звезди и свръхнови най-сетне намерих време да довърша и този обект! Общо 9 часа и половина, средно по около 3 часа на канал, сяра, водород и килсород ("Палитра на Хъбъл") на един от най-популярните и любими летни обекти на астрофотографите. 

    От Уикипедия:

    Мъглявината Пеликан (известна също като IC 5070 и IC 5067[1]) е област от H II, свързана с мъглявината Северна Америка в съзвездието Лебед. Газообразните контури на тази емисионна мъглявина наподобяват пеликан, откъдето идва и името ѝ. Намира се близо до звездата от първа звездна величина Денеб и е разделена от по-изявената си съседка, мъглявината Северна Америка, от молекулярен облак на преден план, изпълнен с тъмен прах. И двете мъглявини (Пеликан и Северна Америка) са част от една и съща по-голяма област H II. Пеликанът е много изучаван, тъй като в него има особено активна комбинация от звездообразуване и еволюиращи газови облаци. Светлината от млади и горещи звезди нагрява газовите облаци и кара фронта на йонизация постепенно да напредва навън. Вижда се, че все още остават особено плътни нишки от студен газ, а сред тях се откриват две струи, излъчени от обекта на Хербиг-Аро 555. След милиони години тази мъглявина може би вече няма да е известна като Пеликан, тъй като разположението на звездите и газа ще образуват нещо, което ще изглежда съвсем различно.


Мъглявината Пеликан (IC5070) в "Палитра на Хъбъл" (SHO)
Интеграция: 9 часа
Април - юли 2023 г., с. Мещица
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian.
Камера: ASI 533MM Pro, gain 0, offset 10.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm GuideScope.
Филтри: Astronomik SII, Ha, OIII 36mm
Заснемане: INDIGO (Linux)
Обработка: Siril, Gimp, Affinity Photo




Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Методи за наблюдение на екзопланети с любителски средства

-
Изображение
     През 1995 г. е открита първата екзопланета 51 Pegasi b, обикаляща около звезда от главната последователност. Оттогава от "Кеплер" и други кодмически и наземни обсерватории са потвърдени над 5,000 екзопланети. Астрономите-любители успешно откриват екзопланети от поне едно десетилетие и го правят с невероятна точност! Нещо повече, те са в състояние да извършват такива наблюдения със същото оборудване, което използват за създаване на страхотно изглеждащи снимки на дълбокото небе или светлинни криви на променливи звезди.  Наблюденията на астрономите-любители също предоставят ценни данни в подкрепа на изследванията на екзопланети. През 2004 г. екип от професионални астрономи и астрономи-любители си сътрудничи по проекта XO, в резултат на който са открити няколко екзопланети. С изключение на този проект, повечето от досегашните усилия на любителите в областта на екзопланетите са насочени към откриване на вече "открити" екзопланети. Тези наблюдения помагат за прецизир
Прочетете още

AM Herculis - прототип на екзотичен клас катаклизмични променливи

-
Изображение
     Екзотичната звезда АМ Херкулис е прототип на звездите от типа "AM Her" или т. нар. "полари" - уникален клас катаклизмични променливи, при които магнитното поле на първичната звезда (бяло джудже) напълно доминира върху акреционния поток на системата. С откриването на AM Her идват и откриването на "поларите" и наученият урок, че дори познати обекти могат да разкрият вълнуващи неща, ако към тях се подходи по правилния начин. AM Her е открита през 1923 г. от М. Волф в Хайделберг, Германия, по време на рутинно търсене на променливи звезди. Тогава тя е включена в Общия каталог на променливите звезди като неправилна променлива звезда с диапазон от 12-а до 14-а звездна величина. Вписването остава такова до 1976 г., когато най-накрая е разкрита истинската сложност на AM Her. Берг и Дюти от Университета в Рочестър (1977 г.) първоначално изказват предположението, че AM Her може да е оптичен аналог на слабия рентгенов източник 3U 1809+50, който е открит от първи
Прочетете още

Ударни вълни и взрив: първите дни на свръхновите!

-
Изображение
     Какво се случва, когато една звезда експлодира?      Когато звезда с голяма маса достигне края на живота си, тя умира в много ярка и силна експлозия, наречена свръхнова с колапс на ядрото (CCSN). Вижте тази статия, в която се разказва за симулирането на колапс на ядрото! Докато звездата с голяма маса преминава през етапите на своя живот, тя бавно слива водорода във все по-тежки елементи в ядрото си, като се придвижва нагоре по периодичната таблица, докато не се окаже с желязно ядро. След като звездата произведе желязо обаче, тя спира да слива по-тежки елементи. Желязото не може да се превърне в нещо по-тежко без добавяне на допълнителна енергия. Следователно, щом в ядрото на звездата има достатъчно желязо, ядреният синтез спира и изтичането на радиационно налягане от центъра на звездата се прекратява. Това води до колапс на ядрото на звездата под действието на собствената ѝ гравитация, при което се образува CCSN. Всички свръхнови са невероятно ярки. Една свръхнова може да излъчи о
Прочетете още