Мъглявината "Пеликан" (IC5070) в "Палитра на Хъбъл"

-

    След почти 3 месеца снимане на променливи звезди и свръхнови най-сетне намерих време да довърша и този обект! Общо 9 часа и половина, средно по около 3 часа на канал, сяра, водород и килсород ("Палитра на Хъбъл") на един от най-популярните и любими летни обекти на астрофотографите. 

    От Уикипедия:

    Мъглявината Пеликан (известна също като IC 5070 и IC 5067[1]) е област от H II, свързана с мъглявината Северна Америка в съзвездието Лебед. Газообразните контури на тази емисионна мъглявина наподобяват пеликан, откъдето идва и името ѝ. Намира се близо до звездата от първа звездна величина Денеб и е разделена от по-изявената си съседка, мъглявината Северна Америка, от молекулярен облак на преден план, изпълнен с тъмен прах. И двете мъглявини (Пеликан и Северна Америка) са част от една и съща по-голяма област H II. Пеликанът е много изучаван, тъй като в него има особено активна комбинация от звездообразуване и еволюиращи газови облаци. Светлината от млади и горещи звезди нагрява газовите облаци и кара фронта на йонизация постепенно да напредва навън. Вижда се, че все още остават особено плътни нишки от студен газ, а сред тях се откриват две струи, излъчени от обекта на Хербиг-Аро 555. След милиони години тази мъглявина може би вече няма да е известна като Пеликан, тъй като разположението на звездите и газа ще образуват нещо, което ще изглежда съвсем различно.


Мъглявината Пеликан (IC5070) в "Палитра на Хъбъл" (SHO)
Интеграция: 9 часа
Април - юли 2023 г., с. Мещица
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian.
Камера: ASI 533MM Pro, gain 0, offset 10.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm GuideScope.
Филтри: Astronomik SII, Ha, OIII 36mm
Заснемане: INDIGO (Linux)
Обработка: Siril, Gimp, Affinity Photo




Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о
Прочетете още

На лов за призраци в Касиопея. Gamma Cassiopeiae Nebula.

-
Изображение
    Звездното небе крие неподозирани тайни. Едва ли има човек, който да не разпознава съзвездието Касиопея с неговия характерен астеризъм - обърнатата наобратно буква W. Касиопея е северно полярно съзвездие, което означава, че то никога не залязва. Това не означава, че може да бъде снимано по всяко време, защото трябва да се издебне момент, когато се издига достатъчно високо над хоризонта, а за тази задача идеалният сезон е късното лято и ранната есен. С две думи - август и септември! Звездата γ Cas (произнася се "Гама Касиопее" = Гама от Касиопея) е променлива двойна звезда от +2.2 звездна величина. Това е гореща синя звезда от клас B0, която е 40 хиляди пъти по-ярка от Слънцето, а температурата на повърхността й достига 25 000 К. С маса, 15 пъти превишаваща масата на Слънцето, един ден, когато изчерпа горивото си от водород, Гама от Касиопея ще избухне в свръхнова.       Наблюденията показват, че звездата има променлива яркост, като в максималния си блясък тя превъзхожда и
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват горивото си и умират, връщайк
Прочетете още