Публикации

Летен парад на планетите 2022. Юпитер, Уран, Сатурн.

Изображение
      В ранното утро на 30 юли Юпитер се издигаше високо над хоризонта - удобна позиция за отстрел. При перфектната видимост, която се очертаваше, не се сдържах. Въпреки неподходящия за целта телескоп със само 600 мм фокусно разстояние, реших да сложа лещата Баролоу 2х и да опитам да заснема методично Царя на планетите. Мисля, че се получи най-добрата ми снимка на Юпитер, която съм правил досега! Юпитер в Кит 30 юли 2022, с. Мещица, обл. Перник. Телескоп:  TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton, Barlow 2x . Камера:  ASI 183MC Pro , -10C, gain 111. Монтировка:  EQ5 . Гидиране:  ASI 290MC , 50mm helical GuideScope set,.  Заснемане: ASICAP (Linux) Обработка: Autostakkert!, Registax, Winjupos     Но истинската ми гордост е първата снимка на пленатата Уран, която правя в живота!  В момента може да се наблюдава рано сутрин, около 4 ч., в съзвездие Овен. Отстои на  3 млрд. км. от земята. Газов гигант (заедно с Юпитер, Сатурн и Нептун). ...

Пакман (NGC281) - сезон 2022

Изображение
    С настъпването на същинското лято последва дълга поредица от прекрасни, сухи и тихи нощи с намаляваща луна. Продължава сезонът на преповтаряне на стари обекти с нови средства и нови знания. Дойде редът и на мъглявината Пакман в съзвездие Касиопея. Това е първият обект, който заснех изцяло с INDIGO - разработка Румен Богдановски и Петер Полакович, която интегрира всички функции в едно и работи под Линукс. Останах изключително впечатлен от този бързоразвиващ се софтуер. Ще посветя отделен текст на него, защото си заслужава!    Мъглявината Пакман (NGC281) 20, 21, 22, 25 юли 2022, с. Мещица, обл. Перник. Общо време на интеграция:  10 ч. 40 м. Телескоп:  TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton . Камера:  ASI 183MC Pro , -10C, gain 111, exp. 5 m, 10 m. Монтировка:  EQ5 . Гидиране:  ASI 290MC , 50mm helical GuideScope set,.  Филтър: Optolong l-eNhance Заснемане: INDIGO (Linux) Обработка:  Siril , Gimp     Информация за обекта мо...

Катаклизмични променливи, симбиотични звезди, свръхнови

Изображение
     От (приблизително) четиристотин милиарда звезди в нашата Галактика повече от половината не са единични звезди като нашето Слънце, а се срещат в двойни или кратни системи. Бинарните звездни системи са различни: ·          червени звезди, обикалящи около сини звезди; ·          огромни звезди, обикалящи около малки звезди; ·          черни дупки, обикалящи около сини гиганти; ·          червени звезди, обикалящи около неутронни звезди, и т.н.   Една особено интересна група двойни звезди са катаклизмичните променливи (Cataclysmic Variables или накратко CVs). Как изглежда една типична двойна система? Едната звезда е бяло джудже - колабирала звезда с масата на Слънцето и обема на Земята (нашето Слънце ще се превърне в бяло джудже след около четири и половина милиарда години). Другата звезда е ч...

Опит за фотометрия на свръхновата SN2022ngb

Изображение
     Свръхновите от тип II (колапс на ядрото) са продукт на еволюцията на масивни звезди (M  ≳  10M ⊙ ).  Това е опит за фотометрия на свръхновата SN2022ngb в галактиката UGC11380 (съзв. Лира, +13,8 зв. вел, 89 млн. св. г.). ASTAP определи блясъка на свръхновата като +16.9 , но с доста голяма доза несигурност, тъй като не бях експонирал достатъчно за такъв отдалечен обект.  SN2022ngb е класифицирана като свръхнова от тип II (колапс на ядрото). Галактиката  UGC11380 с намиращата се в нея свръхнова тип II  SN2022ngb  20, с. Мещица, обл. Перник. Общо време на интеграция:  25 м. (зелен канал) Телескоп:  TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton . Камера:  ASI 183MC Pro , -10C, gain 111, exp. 5 m. Монтировка:  EQ5 . Гидиране:  ASI 290MC , 50mm helical GuideScope set,.  Заснемане: INDIGO (Linux) Обработка: ASTAP Фотометрия в ASTAP. По несигурна оценка: +16.9 зв. вел.

Мъглявината "Пашкул" - класически летен обект

Изображение
     Мъглявината "Пашкул" (Cocoon), каталогизирана като IC 5146, е забележително красива емисионна мъглявина със звезден куп, разположени на около 4000 светлинни години в съзвездието Лебед. Намира се в близост до звездата π Cygni, разсеяния звезден куп NGC 7209 в Гущер и яркия разсеян куп M 39. Яркостта на IC 5146 е от 7,2 зв. вел. и има видим диаметър 12', което се равнява на 15 светлинни години физически диаметър. Мъглявината Пашкул (IC5146) 11, 16, 13, 19 юли 2022, с. Мещица, обл. Перник. Общо време на интеграция:  8 ч. 30 м. Телескоп:  TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton . Камера:  ASI 183MC Pro , -10C, gain 111, exp. 2 m, 5 m. Монтировка:  EQ5 . Гидиране:  ASI 290MC , 50mm helical GuideScope set, PHD2.  Филтър: Baader Neodymium, Optolong l-eNhance Заснемане: APT, INDIGO Обработка:  Siril , Gimp      Подобно на други звездни родилни отделения, обектът включва яркочервена емисионна мъглявина, сини отражателни мъгл...

"Стареещата" Луна във Водолей

Изображение
    Любимата ми луна е "стареещата". Изгрява все по-късно и свети все по-слабо. С две думи - пречи все по-малко на любимото ми хоби! Тук, "стареещата"  луна във Водолей след пълнолуние със "суперлуна" (пълнолуние в перигей). Разстояние от земята 366 хил. км. Осветеност на диска: 85,5%. "Възраст": 18,4 дни.    Луната във Водолей 17 юли. 2022, с. Мещица, обл. Перник. Телескоп:  TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton . Камера:  ASI 183MC Pro . Монтировка:  EQ5  с мотори по двете оси. Гидиране:  ASI 290MC , 50mm helical GuideScope set, PHD2.  Заснемане: ASICAP Обработка: Autostakkert!,  Siril , Gimp

Кометата C 2017 K2 (PANSTARRS) в Змиеносец

Изображение
    В условията на супер луна (когато луната е едновременно в пълнолуние и перигей) направих опит да заснема кометата  C 2017 K2 (PANSTARRS). В този момент тя се намираше в съзвездие Змиеносец, в близост до сферичния звезден куп М10. Тъй като кометите се движат бързо на видимия небосклон, избрах експозиция, не по-дълга от 1 мин. Три дни по-късно, вече без луната да пречи, опитах отново да я заснема при 30 сек. експозиция. По данни от Wikipedia,  C/2017 K2 (PanSTARRS) е комета от облака на Оорт с хиперболична орбита, открита през май 2017 г. на разстояние отвъд орбитата на Сатурн. Кометата става активна на разстояние, доста отдалечено от Слънцето, с което напомня на кометата Хейл-Боп. Въпреки това тази комета няма да бъде толкова видима, колкото Хейл-Боп през 1997 г., защото не се приближава толкова близо до Слънцето. Температурата в облака на Оорт е -440 °F (-262 °C). При приближаването на кометата към слънцето, смес от древни ледове на повърхността, съдържаща кислор...