Опит за фотометрия на свръхновата SN2022ngb

-

    Свръхновите от тип II (колапс на ядрото) са продукт на еволюцията на масивни звезди (M ≳ 10M⊙). Това е опит за фотометрия на свръхновата SN2022ngb в галактиката UGC11380 (съзв. Лира, +13,8 зв. вел, 89 млн. св. г.). ASTAP определи блясъка на свръхновата като +16.9, но с доста голяма доза несигурност, тъй като не бях експонирал достатъчно за такъв отдалечен обект. SN2022ngb е класифицирана като свръхнова от тип II (колапс на ядрото).


Галактиката UGC11380 с намиращата се в нея свръхнова тип II SN2022ngb 
20, с. Мещица, обл. Перник.
Общо време на интеграция: 25 м. (зелен канал)
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 5 m.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set,. 
Заснемане: INDIGO (Linux)
Обработка: ASTAP


Фотометрия в ASTAP. По несигурна оценка: +16.9 зв. вел.


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Променливите звезди: какво представляват и защо трябва да ги наблюдаваме?

-
Изображение
     Променливите звезди са звезди, които променят яркостта си. Промените в яркостта на тези звезди могат да варират от хилядна част от звездната величина до двадесет звездни величини за периоди от части от секундата до години, в зависимост от вида на променливата звезда. Познати и каталогизирани са над 1 000 000 променливи звезди, а за още много хиляди се предполага, че са променливи.      Съществуват редица причини, поради които променливите звезди променят яркостта си. Например пулсиращите променливи звезди се раздуват и свиват поради вътрешни сили. Затъмняваща се двойна звезда намалява яркостта си, когато е затъмнена от слаб спътник, а след това се увеличава, когато затъмняващата звезда се отдалечи от пътя си. Някои променливи звезди всъщност са изключително близки двойки звезди, които си разменят маса, докато едната звезда отнема атмосферата на другата.      Различните причини за промяната на светлината при променливите звезди са стимул за класифициране на звездите в различни кате
Прочетете още

Методи за наблюдение на екзопланети с любителски средства

-
Изображение
     През 1995 г. е открита първата екзопланета 51 Pegasi b, обикаляща около звезда от главната последователност. Оттогава от "Кеплер" и други кодмически и наземни обсерватории са потвърдени над 5,000 екзопланети. Астрономите-любители успешно откриват екзопланети от поне едно десетилетие и го правят с невероятна точност! Нещо повече, те са в състояние да извършват такива наблюдения със същото оборудване, което използват за създаване на страхотно изглеждащи снимки на дълбокото небе или светлинни криви на променливи звезди.  Наблюденията на астрономите-любители също предоставят ценни данни в подкрепа на изследванията на екзопланети. През 2004 г. екип от професионални астрономи и астрономи-любители си сътрудничи по проекта XO, в резултат на който са открити няколко екзопланети. С изключение на този проект, повечето от досегашните усилия на любителите в областта на екзопланетите са насочени към откриване на вече "открити" екзопланети. Тези наблюдения помагат за прецизир
Прочетете още

AM Herculis - прототип на екзотичен клас катаклизмични променливи

-
Изображение
     Екзотичната звезда АМ Херкулис е прототип на звездите от типа "AM Her" или т. нар. "полари" - уникален клас катаклизмични променливи, при които магнитното поле на първичната звезда (бяло джудже) напълно доминира върху акреционния поток на системата. С откриването на AM Her идват и откриването на "поларите" и наученият урок, че дори познати обекти могат да разкрият вълнуващи неща, ако към тях се подходи по правилния начин. AM Her е открита през 1923 г. от М. Волф в Хайделберг, Германия, по време на рутинно търсене на променливи звезди. Тогава тя е включена в Общия каталог на променливите звезди като неправилна променлива звезда с диапазон от 12-а до 14-а звездна величина. Вписването остава такова до 1976 г., когато най-накрая е разкрита истинската сложност на AM Her. Берг и Дюти от Университета в Рочестър (1977 г.) първоначално изказват предположението, че AM Her може да е оптичен аналог на слабия рентгенов източник 3U 1809+50, който е открит от първи
Прочетете още