Летен парад на планетите 2022. Юпитер, Уран, Сатурн.

-

     В ранното утро на 30 юли Юпитер се издигаше високо над хоризонта - удобна позиция за отстрел. При перфектната видимост, която се очертаваше, не се сдържах. Въпреки неподходящия за целта телескоп със само 600 мм фокусно разстояние, реших да сложа лещата Баролоу 2х и да опитам да заснема методично Царя на планетите. Мисля, че се получи най-добрата ми снимка на Юпитер, която съм правил досега!






Юпитер в Кит
30 юли 2022, с. Мещица, обл. Перник.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton, Barlow 2x.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set,. 
Заснемане: ASICAP (Linux)
Обработка: Autostakkert!, Registax, Winjupos


    Но истинската ми гордост е първата снимка на пленатата Уран, която правя в живота! В момента може да се наблюдава рано сутрин, около 4 ч., в съзвездие Овен. Отстои на  3 млрд. км. от земята. Газов гигант (заедно с Юпитер, Сатурн и Нептун). Съставена е предимно от водород и хелий. Температурата на повърхността й е -220 С. Уникалното при Уран е, че оста й лежи хоризонтално върху равнината на орбитата й. Това важи и за луните й. Има и тънки пръстени като тези на Сатурн, но са прекалено слаби, за да излязат на снимката. Уран прави една обиколка около оста си за 17 часа. Диаметърът й е 4 пъти по-голям от земния. Прави една обиколка около слънцето за 84 земни години!


Планетата Уран в Овен


И накрая, един Сатурн, който беше прекалено ниско над хоризонта, за да получа достатъчно бистър образ. Опитах да направя каквото мога. Намира се в Козирог и е на разстояние 1.3 млрд. км. от Земята.


А най-накрая и един Марс в Овен. Разстояние 170 млн. км.


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голямата мъглявина в Орион М42 - пролетна среща!

-
Изображение
     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват ...
Прочетете още

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о...
Прочетете още