Мъглявината "Пашкул" - класически летен обект

-

    Мъглявината "Пашкул" (Cocoon), каталогизирана като IC 5146, е забележително красива емисионна мъглявина със звезден куп, разположени на около 4000 светлинни години в съзвездието Лебед. Намира се в близост до звездата π Cygni, разсеяния звезден куп NGC 7209 в Гущер и яркия разсеян куп M 39. Яркостта на IC 5146 е от 7,2 зв. вел. и има видим диаметър 12', което се равнява на 15 светлинни години физически диаметър.


Мъглявината Пашкул (IC5146)
11, 16, 13, 19 юли 2022, с. Мещица, обл. Перник.
Общо време на интеграция: 8 ч. 30 м.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 2 m, 5 m.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Филтър: Baader Neodymium, Optolong l-eNhance
Заснемане: APT, INDIGO
Обработка: Siril, Gimp

    Подобно на други звездни родилни отделения, обектът включва яркочервена емисионна мъглявина, сини отражателни мъглявини и тъмни абсорбционни мъглявини. Във вътрешността на мъглявината се намира новосформиращ се звезден куп. Масивната централна звезда, която се е формирала преди около 100 000 години, сега е източник на енергия за голяма част от излъчваната и отразената светлина на мъглявината.



    Тъмната мъглявина Барнард 168 образува тъмна ивица, която заобикаля купа и се простира на запад, образувайки нещо като пътека зад Пашкула.

    По материали на: SkySafari



Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голямата мъглявина в Орион М42 - пролетна среща!

-
Изображение
     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват ...
Прочетете още

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о...
Прочетете още