Котешко око ни наблюдава от дълбокия космос!

    Великолепната планетарна мъглявина NGC 6543 в Дракон е известна още като мъглявината Котешко око. Тя има ярък, синкав диск и бледа централна звезда, видима в големи телескопи. Този атрактивен северен обект е пропуснат от Шарл Месие и е открит от Уилям Хершел на 15 февруари 1786 г. Мъглявината Котешко око е първата планетарна мъглявина, изследвана спектроскопски от английския астроном-аматьор Уилям Хъгинс през 1864 г. NGC 6543 е разположена по средата между δ и ζ Draconis. С яркост 8,1 зв. величина мъглявината е една от най-ярките от своя тип.  

    Телескоп с апертура 100 мм ще покаже мъглив синьо-зелен диск с диаметър около 0,3' (18 ъглови секунди), обграден от по-слаб ореол. Приликата с котешко око се дължи на поредица от газови бримки, изхвърлени от  централна звезда през последните 1000 години. Това е една от най-сложните известни мъглявини, но са необходими по-мощни инструменти, за да се разкрие нейната вътрешна структура. NGC 6543 е млада планетарна мъглявина, отдалечена на около 3300 св. години. Голямата сложност на структурата на Котешкото око - със своите концентрични газови обвивки, струи високоскоростен газ и необичайни газови възли, предизвикани от удар - предполага, че централната звезда може да е двойна система. Ако спътникът засмуква материал от съседна звезда, биха могли да се получат струи, разбягващи се по оста му на въртене. Фактът, че двойните струи сега сочат в различни посоки, предполага, че те се клатят или прецесират и периодично се активизират или отстлабват.

Планетарната мъглявина NGC 6543 "Котешко око" в съзвездието Дракон, заснета на 10 август 2020 г. 275 кадъра по 15 сек. На снимката (горе вдясно) се различва и спиралната галактика NGC 6552 от 15 зв. величина, която е на разстояние 390 млн. св. години! Тя се отдалечава от нас със скорост 7942 км./с., което се равнява на 2,6% от скоростта на светлината!

    Допълнителни удивителни подробности за Котешкото око се появиха през 2004 г. след нови изображения на космическия телескоп Хъбъл. Изображенията разкриха модел от най-малко 11 концентрични черупки около вътрешната част на мъглявината. Те предполагат, че звездата е изхвърлила масата си в поредица от импулси на интервали от 1500 години. Тези конвулсии създават прахови черупки, всяка от които съдържа толкова маса, колкото всички планети в нашата Слънчева система взети заедно. Преди около 1000 години моделът на загуба на маса внезапно се променя и мъглявината Котешко око започва да се формира в прашните черупки.  Оттогава се разширява, което се забелязва при сравняване на изображенията на Хъбъл, направени през 1994, 1997, 2000 и 2002 г. Въпреки интензивното проучване, мъглявината Котешко око все още крие много загадки. Изследването на планетарни мъглявини като NGC 6543 е един от малкото начини за възстановяване на информация за последните няколко хиляди години от живота на звездите, подобни на нашето Слънце.

Мъглявината NGC 6543 "Котешко око", заснета с леща Барлоу 2х за получаване на максимално увеличение с цел да се покажат детайли от нейната сложна структура.  

    Източник: SkySafari