Как една мъглявина се оказва галактика и променя коренно представата за Вселената!
Голямата галактика Андромеда M31 е най-близката спирална галактика до Млечния път. Видима като слабо петно в безлунните нощи, това е един от най-отдалечените обекти, достъпни за невъоръжено око. Като огледален образ на Млечния път това огромно струпване на звезди, газ и прах ни позволява да изучаваме всички характеристики на нашата собствена галактика, които не можем да наблюдаваме, защото сме вътре в нея. Най-ранното известно свидетелство за галактиката Андромеда е от 964 г. на персийския астроном Абд ал-Рахман ал-Суфи. Той я описва като „Малък облак“ в своята „Книга на неподвижните звезди“. Появява се и на холандска звездна карта през 1500 г. Първото телескопско описание на М31 е дадено от Симон Мариус през 1612 г. Джовани Батиста Ходиерна преоткрива независимо този обект през 1654 г. Едмънд Халей в своя трактат от 1716 г. приписва откриването на тази "мъглявина" на френския астроном Буйо, който я наблюдава през 1661 г. През 1764 г. Шарл Месие каталогизира обекта под номер 31 в известния си каталог. „Голямата мъглявина Андромеда“ се е смятала за една от най-близките газообразни мъглявини.
Филтри: SVBONY UV IR CUT 1.25", TS-Optics Universal Contrast Filter 1.25''.
Софтуер: APT, GIMP 2.10, DeepSky Stacker.
Уилям Хъгинс, пионер в спектроскопията, наблюдава спектъра на М31 през 1864 г. Мъглявината "Андромеда" показва непрекъснат спектър, подобен на звезда, за разлика от линейните спектри на газообразните мъглявини. От това Хъгинс заключава, че М31 има звездна природа. Първите снимки на М31 са направени през 1887 г. от Айзък Робъртс от частната му обсерватория в Съсекс, Англия. Неговите продължителни експозиции позволили за първи път да се види спиралната структура на „мъглявината”. Но Робъртс погрешно вярвал, че всъщност това е слънчева система в процес на формиране, с нейните сателити като зараждащи се планети. През 1912 г. Весто Слайфър измерва радиалната скорост на мъглявината "Андромеда", използвайки спектроскопия. Той открил, че мъглявината има най-високата скорост, измерена до този момент, около 300 км/сек, и се движи към Слънцето. Това подсказва, че обектът се намира всъщност извън нашата галактика!
През 1917 г. Хебър Къртис наблюдава нова звезда в М31 и открива още 11. Тези нови са били средно с 10 величини по-слаби от новите в Млечния път. В резултат на това, Къртис се превърнал в привърженик на хипотезата, че спираловидните мъглявини всъщност са независими галактики. Едуин Хъбъл открил първата променлива звезда в М31. Това доказало категорично, че M31 се намира далеч отвъд Млечния път и така той установил истинската й природа. Хъбъл публикува своето епохално изследване на мъглявината "Андромеда" като извънгалактическа звездна система през 1929 г. Но Хъбъл подценил разстоянието на M31 повече от два пъти. Тази грешка била открита, когато 200-инчовият телескоп Паломар започнал да наблюдава М31 през 1953 г. Радиоизлъчването от галактиката Андромеда е открито за първи път през 1940 г., а първите радиокарти на галактиката са направени през 50-те години.
С видима величина 3.4 галактиката Андромеда е един от най-ярките обекти на Месие. Вижда се с просто око от райони с умерено светлинно замърсяване и дори може да се види от градски райони с бинокъл. Въпреки че видимият размер на галактиката Андромеда е около 3х1 градуса - шест пъти по-голям от пълната Луна! - само яркият централен регион се вижда с просто око. M31 приютява плътно и компактно ядро в центъра си, създавайки визуално впечатление за звезда. Астрофотографите могат да видят фините, бледи детайли в спиралните ръкави. M31 е класифицирана като спирална галактика с ръкави, умерено навити по посока на часовниковата стрелка. Галактическата равнина на Андромеда е ориентирана приблизително на 13° спрямо нашето зрително поле и следователно се вижда почти откъм ръба. Спиралните ръкави на галактиката Андромеда са очертани от поредица области, приличащи на „мъниста на връв“. Подобно на Млечния път, галактиката Андромеда има сателитни галактики. Шарл Месие намерил двете най-ярки. М32 и М110 са видими в бинокли и забележими в малки телескопи. Има приблизително 460 сферични купа, свързани с галактиката Андромеда.
Използвани са поне четири различни техники за измерване на разстоянието до галактиката Андромеда. Усреднени заедно, те дават обща оценка на разстоянието от 2.54 милиона светлинни години (780 kpc). Въз основа на това разстояние и при ъглов диаметър от 3.2° размерът на М31 възлиза на над 140 000 светлинни години. Слабото разпръскване на звезди, простиращо се на 5.2°х1.1°, представлява доказателство за огромен, удължен звезден диск с диаметър повече от 220 000 светлинни години - два пъти по-голям от нашата галактика! Въпреки че е най-голямата галактика от Местната група, Андромеда може би не е най-масивната. Последните открития показват, че Млечният път съдържа повече тъмна материя, което предполага, че е много по-плътен от М31. Общата маса на ореола на М31 се оценява на 1.23 трилиона Слънца, в сравнение с 1,9 трилиона за Млечния път.
Наблюденията на космическия телескоп Спицър през 2006 г. разкриха, че M31 съдържа един трилион звезди, няколко пъти повече от нашата собствена галактика (около 300 до 400 милиарда). Изчислената яркост на M31, около 26 милиарда Слънца, е с около 25% по-висока от тази на Млечния път. Скоростта на образуване на звезди в Млечния път обаче е много по-висока, като М31 произвежда само около 1 слънчева маса годишно, в сравнение с 3 до 5 слънчеви маси за Млечния път. Ядрото на M31 има светимост, превишаваща най-ярките сферични купове. Космическият телескоп Хъбъл разкри, че галактиката Андромеда всъщност е двойна. По-ярката концентрация се измества от центъра на галактиката с около 5 светлинни години. По-слабата концентрация попада в истинския център и съдържа черна дупка с маса до 500 милиона слънчеви маси.
Галактиката Андромеда също показва забележимо взаимодействие със своя спътник M32. Компютърните симулации показват, че по-малката галактика е преминала през диска на M31 преди повече от 200 милиона години. Това взаимодействие очевидно е отговорно за значително количество смущения в спиралната структура на M31, а също така е отнело повече от половината маса от по-малката M32. M31 също изглежда взаимодейства с M110. Галактиката Андромеда се приближава към Млечния път със скорост около 100 км/сек. По този начин се очаква тя да се сблъска с нашата собствена галактика след около 2,5 милиарда години. Според някои учени, процесът на сблъсък е започнал във външните региони на двете галактики и ние вече сме свидетели на това събитие. Вероятен резултат от сблъсъка е, че галактиките ще се слеят, за да образуват гигантска елиптична галактика - често срещано събитие в големи галактически групи. Понастоящем съдбата на Слънчевата система при такъв сблъсък е неизвестна. Ако галактиките не се слеят, Слънчевата система може да бъде изхвърлена от Млечния път или дори да се присъедини към Андромеда!
Източник: SkySafari
Коментари
Публикуване на коментар