Една седмица на НАО Рожен в преследване на призраци и свръхнови!

    Завърши и втората "Лятна школа за космически изследвания, наука и технологии" за докторанти и млади учени, организирана от клон "Космос" към Съюза на физиците в България, на която отново домакин беше Националната астрономическа обсерватория. Имах честта да бъда ментор на много будни млади хора, които заформиха силен отбор по астрофотография с участници от България, Еквадор, Египет, Судан и Германия. Освен със снимане на атрактивни обекти се занимавахме и с фотометрия на извънгалактически свръхнови. В плана влизаха наблюдения на комети, астероиди и променливи звезди, но времето беше на друго мнение и не ни позволи да изпълним всички амбициозни задачи, които си бяхме поставили. Иначе, както миналата година, школата протече, обхващайки различни области с разнообразни задачи. Астрофотография, слънчева активност и машинно обучение бяха основните направления на групите, които участваха на място. По правило, дистаноционните участници (над 50 души), се включваха само като слушатели. Силно участие имаше от страна на лектори, които участваха със свои представяния дистанционно. Гравитационни вълни, екзопланети и популяризация на астрономията бяха темите, които предизвикаха интереса ми.


Групата по астрофотография на втората "Лятна школа за космически изследвания, наука и технологии", НАО Рожен, 2022.


Подготовка за наблюдателната сесия.


200 мм Добсън, предназначен само за визуални наблюдения.
С него групата по астрофотография разнообразяваше програмата си по време на нюбледителните сесии. Участниците се упражняваха да намират обекти без компютризирана GoTo система, работейки само с електронна звездна карта и търсача на Нютон телескопа. Всички признаха, че този начин е труден и изисква човек да бъде много опитен наблюдател.


Науката преди всичко!


    Първата наблюдателна вечер беше и първият ден на школата - 3 юли. А първата тема беше научното приложение на любителската астрономия и астрофотография. Заснехме свръхновата SN2022hrs, която наблюдавам вече почти 3 месеца. Първо направихме десетина кадъра с експозиция 2 минути. На следващия ден групата се научи да обработва суровия материал в Siril, като този път целта беше да се направи фотометрия на обекта. Фотометрията се прави само върху зеления канал, когато се снима със стандартна цветна RGB камера. Зеленият канал е най-близо до визуалната звездна величина, която успяхме да измерим, използвайки Siril и засичайки резултата в ASTAP. Той практически съответства на V-филтъра, който е проектиран специално за фотометрия, но изисква монохромна камера. След като измерването беше направено, групата публикува резултата в сайта на Американската асоциация на наблюдателите на променливи звезди (AAVSO), където се събират данни от доброволци и ентусиасти от цял свят.


Свръхновата SN2022hrs в галактиката NGC4647.
Фотометрия и крива на звездната величина на зеления канал в Siril. Лилавата крива показва изменението на блясъка според наблюдения, направени в периода 25 април - 3 юли 2022. Зелената права отразява блясъка на референтната звезда, която е от 13.2 зв. вел.
Към момента на наблюдението зв. вел. на свръхновата е 14.7 в зеления канал.
 
Общо време на интеграция: 30 м.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 2 m.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Заснемане: APT
Обработка: Siril

 
Крива на блясъка на свръхновата SN2022hrs според всички докладвани данни в AAVSO.
С оранжево кръстче са отбелязани резултатите от предишни собствени наблюдения, както и от последното, направено по време на школата в Рожен.

    През лятото нощите са кратки, а когато броят им е ограничен, изборът на подходящ обект за снимане е още по-труден. В остатъка от нощта на 3 срещу 4 юли насочихме телескопа към легендарната мъглявина Орел, известна с прословутите Стълбове на сътворението. Събрахме около 1,5 часа при експозиция 5 мин. Излишно е да подчертаваме, че за такъв обект събраното време е изключително недостатъчно, за да бъде показан в целия му блясък. Тъй като, все пак, сме на школа, целта беше да обходим повече различни по вид обекти, за са имаме разнообразен материал за обработка. В противен случай, трябваше да се спрем само на един обект по време на всички нощи, за да съберем възможно най-много светлина от него и да получим най-качествен резултат.


Мъглявината Орел (NGC6611, М16) със "Стълбовете на сътворението" в съзв. Змия
3 юли 2022, НАО Рожен.
Общо време на интеграция: 1 ч. 30 м.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 5 m.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Филтър: Optolong l-eNhance
Заснемане: APT
Обработка: Siril, Gimp

Live Stack маратон


    Във втората нощ обектът бяха Призраците на Гама от Касиопея (IC63/IC59). Труден обект с ниска повърхностна яркост, които отдавна мечтаех да заснема от Рожен. Събрания материал обработихме накрая на школата (вж. по-долу), като го комбинирахме и със стари мои данни, събирани през зимата на 2022 и есента на 2021 с различни филтри. Обекти като Призраците изискват минимум 10 часа интеграция, за да бъде показано нещо по-съществено от тях.

    Третата нощ беше 5 юли и вече знаехме, че ще е последната. За съжаление, времето високо в планината (НАО Рожен се намира на 1700 м. надморска височина) е доста непостоянно. Метеорологичната прогноза обещаваше трайно влошаване на времето за всички оставащи дни на школата. Това промени стратегията. Решихме да направим своеобразен "live stack" маратон, за да имаме повече обекти за обработване през останалите 4 дъждовни и мъгливи дни, които ни чакаха оттук-нататък. Live Stack е режим, при който вместо да се правят единични кадри, които след това да се наслагват отделно в процеса на последващата обработка, целият процес по калибриране и наслагване се случва в реално време. За целта, имаме предварително подготвени калибриращи кадри и използваме програма за Live Stack като ASILive (най-лесна за начинаещи). Live stack е удобен режим на снимане, когато не се търси максимален контрол върху процеса. Избрахме планетарна мъглявина, емисионна мъглявина, звезден куп и разбира се... Луната! Без нея не може, но за нея беше използван видеорежим с програмата ASICap. Заснемането на луната и ярките планети е съвършено различен процес, с който трябваше да се запознем отделно. Планетите Сатурн и Юпитер, които бяха в плана, не успяхме да заснемем. Малко преди набелязания момент небето се покри с облаци и всичко приключи. До края на школата валя дъжд и гората потъна в мъгли.


Мъглявината Гира (M27) в Лира
5 юли 2022, НАО Рожен.
Общо време на интеграция: 30 м. в режим Live Stack.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 2 m.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Заснемане: ASILive
Обработка: Siril, Gimp


Мъглявината Пашкул (IC5146) в Лебед
5 юли 2022, НАО Рожен.
Общо време на интеграция: 30 м. в режим Live Stack.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 2 m.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Заснемане: ASILive
Обработка: Siril, Gimp


Сферичният звезден куп М56 в Лира
5 юли 2022, НАО Рожен.
Общо време на интеграция: 30 м. в режим Live Stack.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 2 m.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Заснемане: ASILive
Обработка: Siril, Gimp


Луната в Дева. Нарастващ полумесец.
Разстояние от Земята: 388 хил. км. Осветеност: 36,6%. Възраст: 6,1 дни. 
5 юли 2022, НАО Рожен.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 2 m.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Заснемане: ASICap
Обработка: Autostakkert!, Siril, Gimp


Да уловиш призрак!


    Призраците в Касиопея са стар мой обект, с който се боря вече от близо година, още със старата система. Реших да използвам шанса, че се намирам на едно от местата с най-качествено небе в България, за да събера още материал от него и да се упражним с неговата обработка по време на школата. Това беше "сериозният" ни обект за упражненията, доколкото другите бяха по-набързо събрани, по-скоро за да овладеем процеса по заснемане и обработка на различни видове обекти. Показаните долу фотографии са резултат от два вида комбинации. Първо събрахме всички налични кадри, заснети с теснолентовия Hα филтър Optloong l-eNhance, които включваха 3 часа, събрани на Рожен, и малко повече от 4 часа, събрани от мен по-рано през зимата. Получи се един 7-часов stack. След това събрахме тези кадри с всички, заснети от мен досега със или без филтър, за да получим 13 часов stack, който също обработихме. Двата резултата са показани тук. Обекти като IC63/IC59 са от тези, за които времето на интеграция никога не е достатъчно. 


Мъглявината Гама от Касиопея (IC63/IC59)
Материал, събиран на НАО Рожен и с. Мещица (Перник). Включва комбинирани кадри с теснолентов Hα филтър и с филтър за светлинно замърсяване.
Общо време на интеграция: 13 ч. 30 м.
Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newton.
Камера: ASI 183MC Pro, -10C, gain 111, exp. 2 & 5 m.
Монтировка: EQ5.
Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set, PHD2. 
Филтър: Optolong L-eNhance, Baader Neodymium
Заснемане: APT
Обработка: Siril, Gimp


*    *    *

    3 от 7 вечери не е добра статистика, но България никога не се е славила с особено стабилно време и атмосферни условия. Спрямо миналата година този път определено се чувствах доста по-добре подготвен откъм оборудване и план какво трябва да се прави, за да бъда максимално полезен на студентите от школата. Разделихме се с най-добри чувства и от всеки получих благодарност за наученото по време на тези няколко дни, в които снимахме, наблюдавахме, обработвахме и експериментирахме. Това беше и най-добрата атестация за мен. Аз от своя страна благодаря на организаторите за поканата и за възможността да допринеса със скромните си познания и техническо оборудване за провеждането на тази полезна и интересна школа, от която си тръгнах обогатен и удовлетворен. Надявам се догодина също да имам тази възможност!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Променливите звезди: какво представляват и защо трябва да ги наблюдаваме?

Методи за наблюдение на екзопланети с любителски средства

AM Herculis - прототип на екзотичен клас катаклизмични променливи