Астролюбител / Никола Антонов

    М71 е сферичен звезден куп в съзвездие Стрела. Открива се  лесно, на половината път между звездите γ и δ Sge. При звездна величина 8,2 той се вижда добре в мощен бинокъл. Средно голям любителски телескопи е необходим, за да различи отделни звезди в тази на вид сгъстена звездна топка с ширина 7.2'. Големият, но слаб и разпръснат разсеян звезден куп Харвард 20 се намира също наблизо, на около половин градус на югозапад. Този куп е доста труден за разпознаване. М 71 се намира на разстояние около 13 000 светлинни години, което го прави един от най-близките до нашата Слънчева система сферични купове, и се простира на около 27 светлинни години. Неправилната променлива звезда Z Sagittae (mag 13,5 - 14,9) е член на този куп, както и един от шестте известни червени гиганти от клас М.      Дълго време М 71 се е смятл за гъсто разположен разсеян куп, подобен на М 11, а не за сферичен. Независимо от това, сега има известен консенсус, че М 71 е слабо сферичен звезде...

     М27, известна като Мъглявината "Дъмбел" (Гира), е първата планетарна мъглявина, открита някога, и може би една от най-добрите за наблюдение. Лесно се забелязва с бинокъл и е популярна наблюдателна цел за любителски телескопи. Шарл Месие открива този обект през 1764 г. и го описва като овална мъглявина без звезди. Уилям Хершел изобретил името „Планетарна мъглявина“ за този клас обекти около 1784 г., тъй като открил, че приличат на новооткритата от него планета Уран. Тази планетарна мъглявина със сигурност е най-впечатляващият обект от този вид в небето, но при визуална величина 7,4 тя е втората по яркост след мъглявината Helix (охлюв) във Водолей (NGC 7293). Двата ярки триъгълни дяла, които дават името Дъмбел, се простират на север и на юг до обща дължина 8'x6'. Слаб ореол се простира до над 15', половината от видимия диаметър на Луната. Централната звезда на М27 от 13,5 зв. вел. е заобиколена от малко по-тъмна област. Звездата има слаб жълт спътник (17 зв. ве...

      Sharpless 2-108 е емисионна мъглявина от 14 зв. вел. в съзвездие Лебед - един от много богати на водород региони около звездата Садр. Мъглявината се намира на разстояние 1,500 св. г. от нас. Простира се на видима площ 60x30 дъгови минути, което кореспондира с физически диаметър от 26 св. г. Заснех я в рамките на една нощ, като комбинирах данни със следните филтри: 30 х 60 сек. луминанс 10 х 60 сек. за всеки от трите цвята - R, G, B 60 х 180 сек. теснолентово Hα     Данните комбинирах в Siril, дообработих в Gimp и Affinity Photo. Мъглявината Sharpless 2-108 в съзвездие Лебед (HαRGB-L) Интеграция: 5 часа Юли 2023 г., с. Мещица Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian. Камера: ASI 533MM Pro, gain 0, offset 10. Монтировка: EQ5. Гидиране: ASI 290MC, 50mm GuideScope. Филтри: Astronomik Ha, ZWO RGBL Filter Set Заснемане: INDIGO (Linux) Обработка: Siril, Gimp, Affinity Photo Мъглявината Sharpless 2-108 с акцент върху водорода Мъглявината Sharpless 2-108 - аним...

     След почти 3 месеца снимане на променливи звезди и свръхнови най-сетне намерих време да довърша и този обект! Общо 9 часа и половина, средно по около 3 часа на канал, сяра, водород и килсород ("Палитра на Хъбъл") на един от най-популярните и любими летни обекти на астрофотографите.      От Уикипедия:      Мъглявината Пеликан (известна също като IC 5070 и IC 5067[1]) е област от H II, свързана с мъглявината Северна Америка в съзвездието Лебед. Газообразните контури на тази емисионна мъглявина наподобяват пеликан, откъдето идва и името ѝ. Намира се близо до звездата от първа звездна величина Денеб и е разделена от по-изявената си съседка, мъглявината Северна Америка, от молекулярен облак на преден план, изпълнен с тъмен прах. И двете мъглявини (Пеликан и Северна Америка) са част от една и съща по-голяма област H II.  Пеликанът е много изучаван, тъй като в него има особено активна комбинация от звездообразуване и еволюиращи газови обла...

     Мъглявината Пеликан е емисионна мъглявина, част от голяма зона на небето в близост до звездата Денеб - α от съзвездието Лебед (Cygnus). Каталогизирана като IC 5070 и IC 5067, мъглявината Пеликан се намира точно до "източния ръб" на мъглявината Северна Америка (NGC 7000). Двете мъглявини са разделени от облак, изпълнен с тъмен прах. Пеликан е по-малко забележима от мъглявината Северна Америка, с визуална величина около 8 (при 5 за NGC 7000) и общи размери 60'x 50'. IC 5067 се намира на север от звездите от 5-та величина 56 и 57 Cygni. Наблюдава се много слаба, дифузна триъгълна област на мъглявина, заострена на север и по-очертана на западния ръб. Мъглявината Пеликан се намира на около 2000 светлинни години, с линеен диаметър 30 светлинни години. Тя е част от същия голям звездообразуващ регион H II, който съдържа и мъглявината Северна Америка. Пеликанът се характеризира с активна комбинация от образуване на звезди и еволюиращи газови облаци. Светлината от нагрети ...

     Ярка свръхнова от тип II (колапс на ядро) се наблюдава в близката галактика М101. Наблюдения във всеки диапазон са добре дошли от любители и професионалисти. Времето не позволява да се включа активно в кампанията, но в нощта на 23 срещу 24 май успях да я заснема.      Спектралните снимки показват, че SN 2023ixf е свръхнова от тип II - катастрофално разрушаване на застаряваща звезда свръхгигант. Масивните слънца сливат по-прости елементи в по-сложни, чак до желязо. Всяка стъпка освобождава енергия, която се противопоставя на силата на гравитацията и стабилизира звездата. Но всичко свършва при желязото. Стабилно като тухлена къща, то се нуждае от огромно количество енергия, за да се синтезира - енергия, която звездата не може да произведе. След като вече не е в състояние да се противопостави на гравитационната сила, звездата внезапно се срива. Материалът, който пада навътре, се отблъсква от свиващото се ядро, създавайки ударни вълни, които отскачат навън...

      Сякаш заради 24 май небето най-сетне се изчисти и времето ни даде една ясна нощ! Между наблюденията на различни обекти реших да тествам прясно имплементираните от Румен Богдановски планове в Ain Imager, като направих бърза едночасова LRGB интеграция на Големия куп в Херкулес - М13. М13 - Сферичен звезден куп в Херкулес Композиция: LRGB Интеграция: 1 час Май 2023 г., с. Мещица Телескоп: TS-PHOTON 6" F4 Advanced Newtonian. Камера: ASI 533MM Pro, -20C, gain 0, offset 10. Монтировка: EQ5. Гидиране: ASI 290MC, 50mm helical GuideScope set. Филтри: ZWO RGB Заснемане: INDIGO (Linux) Обработка: Siril, Gimp, Affinity Photo     На снимката се виждат  няколко фонови галактики, най-ярката от които е на 50 млн. св. г. разстояние. Най-отдалечената, различима в този кадър, е на ок. 900 млн. св. г.   Няколко интересни факта: 1) съдържа от няколко стотин хиляди до милион звезди; 2) датира се на 12 млрд. г. и се твърди, че е по-стар от Млечния път; 3) към него е из...